Начало / Университетът / Факултети / Физически факултет / Архив / Катедри / Обща физика / Университетски център за космически изследвания и технологии към катедра Обща физика / Научна дейност

   

Университетският център по космически изследвания и технологии (УЦКИТ) е с предмет на дейност фундаментални и приложни научни изследвания в областта на теоретичната и експерименталната физика, на космическата физика, геофизиката, физиката на атмосферата, космическото пространство, астрофизиката, космологията, космическо материалознание, разработване на математични модели на процесите в близкото и далечно космическо пространство. Той извършва научна и учебна дейност в областта на космическите изследвания и технологии, които намират приложение в електрониката, телекомуникациите, геофизиката, метеорологията, екологията, археологията и други области. Той извършва и изследвания на свойствата на материали за космическите технологии.

Основната учебна дейност на УЦКИТ е магистърската програма по Космически изследвания и модул 1 Аеро-космическо инженерство (малки аеро-космически апарати) на магистърската програма по Аерокосмическо инженерство и комуникации, но негови членове водят и много курсове от бакалавърските програми по физика и инженерна физика.

 

Изследователските направления в научната му дейност са в областта на:

 

Космическата физика:

 

1. Физика на елементарните частици и ранната вселена

I. Нарушения на динамичната симетрия.
II. Квантова теория на полето.
III. Каонна физика.
IV. Феноменология на антисиметричните тензорни частици.
V. Неутринни осцилации
VI. Ранна вселена
VII. Квантова теория на полето с фундаментална дължина.
VIII. Експериментална физика на елементарните частици

 

2. Космическите въздействия върху околната среда

I. Глобални промени на климата и слънчеви въздействия върху тях.
II. Слънчево- земни връзки и слънчево форсиране на климата.
III. Орбитални вариации на земната орбита и тяхното въздействие върху глобалните промени на климата.
IV. Въздействия на Космичните лъчи върху глобалните промени на климата.
V. Слънчева модулация на геомагнитната активност и зависещите от нея процеси.
VI. Въздействия на слънчевата и на геомагнитната активност върху човешкото здраве

 

3. Хелиофизиката

I. Слънчева активност
II. Вариации на слънчевото излъчване
III. Структура и процеси в слънчевата корона.
IV. Хелиосферна физика
V. Изследване на слънчевата корона от изкуствени спътници
VI. Изследване на слънчевата корона от стратосферни полети
VII. Изследване на слънчеви затъмнения

 

4. Космическо време

Изследване на вариациите на потока опасни високо- енергетични частици в космоса.

 

5. Изследвания на взаимодействието на астероиди и комети със Слънцето и Земята

I. Изследвания на сблъсъци на астероиди и комети със Слънцето и планетите и техните последствия.
II. Търсене на нови астероиди и комети.

 

6. Вариации на космичните лъчи и продукцията на космогенните изотопи.

 

7. Приложения на космическите изследвания и технологии в археологическите и историческите изследвания.

Приложенията на космическите изследвания и технологии в археологическите изследвания са естествен мост между точните и хуманитарните науки, интеграцията, между които е особено необходима за функционирането на Университета като единна институция.

I . Приложения на космически технологии в археологически и исторически изследвания

-а. Приложения на космически технологии в археологическите изследвания:
Георадарът е разработен от НАСА за изследване на лунния грунд за нуждите на американската космическа програма. Неговите приложения в археологията го наложиха като най-мощният археогеофизически метод. Лабораторията по Археогеофизика на УЦКИТ е единствената у нас геофизическа лаборатория, използваща георадар за изследване на археологически обекти. Нейната дейност има приложен характер.

-б. Приложения на космическите технологии за локализиране и картиране на територии обитавани от древни народи и тяхната миграция:
Методът е разработен през 2003 г. от екип от УЦКИТ. Използва сателитни измервания на местоположението на археологически паметници, древни селища и исторически местности от космоса и позволява локализиране и прецизно картиране на територии обитавани от древни народи и тяхната миграция дори преди възникване на писмеността.

 

II. Приложения на космическите изследвания в археологически и исторически изследвания.

-а. Приложения на космическите изследвания за датиране на археологически обекти.
Използват се космически изследвания за разработване на нови методи за датиране на археологически обекти.

-б.Изследване на влиянието на космически явления и процеси върху миграцията на древни народи.
Изследва се въздействието на космически явления и процеси върху морското ниво, които са предизвикали миграции на древни народи в миналото.

-в. Използване на методи за космически изследвания за изследване на археологически обекти.
RGB-фотометрията беше разработена от УЦКИТ за регистриране от наземни наблюдения на структурата на слънчевата корона, която се вижда от космическият коронограф LASCO. В последствие бе внедрена за изследване на археологически обекти и паметници на културата.

 

Приложните изследвания на Центъра включват разработване на регистриращи системи на IR, UV и видими изображения за дистанционни наблюдения от самолети, безпилотни летателни апарати и сателити, тяхната фотометрия, изследване на слънчевите и космическите въздействия върху околната среда и приложения на космическите изследвания и технологии в Археологически изследвания и проучвания. Те също включват изследвания и локализация на астероиди и на опасни близкоземни обекти (NEO) и оценка на щетите, които те могат да произведат при потенциални сблъсъци със Земята.

Научната продукция на Центъра е значително по-висока от средната продукция на катедрите във Физически факултет, въпреки няколкократно по-малобройният му щат: Резултатите от научно-изследователската дейност на членовете на центъра са отразени в 750 публикации в научни списания, монографии (предимно чуждестранни) и доклади на конференции, от които 560 статии са в реномирани научни списания с импакт фактор.

Резултатите им са представени в 167 доклада на международни конгреси, конференции, симпозиуми и школи, като 23 от тях са поканени или пленарни доклади.

Цитирани са 31290 пъти от чуждестранни учени и изследователски групи. 89 от статиите са цитирани повече от 89 пъти всяка (H-фактор 89).

Специалисти от центъра ръководят наши и международни научни проекти и програми. Участвали са в един европейски, 10 международни, 3 италиански и два канадски проекта за научни изследвания. В момента ръководят две международни научно - изследователски програми на един международен научен съюз. Те са рецензенти на статии в авторитетни международни списания; членове на редакционни съвети на международни списания; редактори на чуждестранни монографии; оценители по физика, астрофизика и науки за Земята на италианските национални научни проекти и участват в атестирането на Италиански университети. Те са били са председатели на научните организационни комитети на 5 международни школи и конференции, и председатели на 6 сесии на други международни конференции.

Специалисти от УЦКИТ участват в крупни международни колаборации и експерименти по физика на елементарните частици, като ATLAS, CHORUS, DELPHI, HARP, OPERA и H1.

Към УЦКИТ функционира единствената у нас лаборатория по Археогеофизика.

В центъра е обучаван и докторант от Университета на Болоня в рамките на Европейската програма за обмен на докторанти ERASMUS.

Центъра поддържа интензивни международни връзки и съвместно сътрудничество с университети и научни институции в Australia, Austria, Belgium, Brazil, Canada, China, Croatia, Czech republic, Egypt, France, Germany, Hungary, India, Indonesia, Iran, Iraq, Italy, Luxembourg, Portugal, Puerto Rico, Romania, Russia, Slovenia, South Africa, Serbia, Spain, Swisszerland, UK, USA и др. страни.

УЦКИТ представя Софийския университет в консорциума (клъстера) по “Аеро-Космически технологии, изследвания и приложения” (CASTRA). Клъстерът представлява национален консорциум от 20 български университети, научни институти, частни фирми и предприятия. Негови цели са подпомагане на присъединяването на България към Европейската космическа агенция (ESA), съвместно участие в национални и международни програми и т.н. Една от основните дейности на клъстера е да подпомага изграждането на подходяща среда за обучение, професионална квалификация и развитието на кадри, създаване на съвместни образователни центрове, както и разработване на съвременни учебни програми за обучение по Аеро-космически технологии, изследвания и приложенията им. Присъединяването на България към Европейската космическа агенция (ESA), ще отвори достъп на випускниците на факултета до 17 000 високоплатени работни места по специалността. Това ще повиши силно мотивацията кандидат студентите да се обучават в Физическия факултет. България е единствената страна- членка на ЕС, която все още не е член на ESA. Влизането ни в ESA (което е планирано за 2015-та година) ще отвори нови хоризонти за развитие на българската физика и за реализацията на нейните кадри. Членовете на Клъстера разчитат на Университетския център за космически изследвания и технологии за обучението на кадрите за Българската космическа програма, като единствено специализирано университетско звено у нас в тази област.

 

Брошура на научната дейност на УЦКИТ

Университетския център по космически изследвания и технологии има YouTube канал:
https://www.youtube.com/channel/UCyH3fFqMfKjLLI9jS4xnWHw