Начало / Наука / Научни постижения 2008-2013 / Основни насоки за туристическо райониране на България

   

 

Име на постижението: Основни насоки за туристическо райониране на България

Автор: Проф. д-р Васил Маринов, катедра „География на туризма“

Научна област на разработката: Туризъм, география на туризма, регионална политика

V.Marinov
 

Проф. д-р Васил Маринов е преподавател в катедра География на туризма на Геолого-географския факултет, СУ „Св. Климент Охридски“ от 1985 г.

 

Академичните и приложните му изследвания са в областта на туристическото развитие, туристическото търсене, туристическото планиране и политика, регионалното и местното развитие, регионалното планиране и политика, кохезионната политика на ЕС.

Участвал е в разработването и оценката на голям брой политически и планови документи в България, както и в други страни – Румъния, Сърбия, Албания, Украйна, Молдова.

Проф. д-р Васил Маринов

 

Разработката е в отговор на потребността от ново туристическо райониране за целите на регионалния маркетинг и формирането на регионални организации за управление на дестинацията.

 

Целта е да се създаде научно обоснована основа за нормативно регламентиране на туристическите райони, която да е съобразена с конкретния политически, административен и туристически контекст на България.

 

При отчитане на съществуващите теоретични и методически виждания и въз основа на анализ на опита от туристическо райониране в България, на актуални политически документи, както и на голям брой становища на заинтересованите са разработени: възможните сфери на приложение на туристическите райони и подход за решаване на конфликта между различни цели; основни изисквания към туристическите райони и към процеса на райониране; критерии за определяне на районите; конкретен план за действие. Основното изискване е схемата на туристическото райониране да е съобразена с неговото предназначение и да бъде теоретично обоснована, методически издържана, приемлива за заинтересованите и практически приложима.

 

Разработката е намерила приложение при изготвянето на Националната стратегия за устойчиво развитие на туризма в България (2009), в Закона за туризма (2013), в стратегията за бранд „България“ (2013) и в техническото задание за туристическо райониране на България (2013).

Наред с това тя е генератор за последващи публикации и приложни разработки с участието на автора, в които са анализирани аргументите за необходимостта от ново туристическо райониране на България. Разработен е въпросът за политическата чувствителност на туристическото райониране и принципите за решаване на съответните проблеми. Обоснована е необходимостта от основано на доказателства райониране и типология на районите, изготвяни с политически цели и са приложени методики за количествена оценка и анализ на регионалните различия и регионални типологии с използване на различни статистически методи.

Анализирани са критично новопоявили се схеми и е предложена методика и схема за туристическото райониране на България, основана на анализ на естествено формирали се пространствени образувания (регионални асоциации, сдружения за съвместни проекти).

 

Разработката е финансирана от Държавната агенция по туризъм.