Първият панел представи военно-стратегическата гледна точка в две части (практична и теоретична). Полк. Добрил Радославов от дирекция „Отбранителна политика и планиране“ на Министерство на отбраната презентира концептуалната рамка на хибридните заплахи, векторите и средствата на когнитивната война , а полк. Николай Коцев (о.р.) от дирекция „Стратегически комуникации, връзки с обществеността и протокол“ на Министерство на отбраната допълни с представяне на информационния инструмент на националната мощ. Екип от трима студенти от магистърска програма „Международна сигурност“ (ЮФ) изложи казуистичен анализ на това как медийното и интернет затъмнение се използва по време на война в актуалния случай на Иран (дезинформация, пропаганда, цензура), а изказванията предизвикаха оживена дискусия за дилемата между проактивни и реактивни мерки при оформяне на когнитивното измерение и изграждането на демократична устойчивост.

Вторият панел представи медийната гледна точка отново в две части (теоретична и практична). Екип от двама студенти от магистърска програма „Кризи, конфликти и дипломация в световната политика“ (ИФ) коментира свое кратко теренно проучване за отношението на учениците към войните и подходите при информиране за тях. Разследващият журналист от Bellingcat Йордан Цалов разказа за динамиката при руските хибридни заплахи в три случая от неговата практика (Скрипал, Ружа Игнатова, Ян Марсалек), а телевизионният водещ от BTV Светослав Иванов сподели непосредствения си опит за промяната във възприятията за отразяване на конфликтите в прехода от традиционни медии към социални мрежи.

В последвалата свободна дискусия бяха обменени мисли за алгоритмичната поляризация, отговорността на медийните платформи, дезинформационния ефект от употребата на изкуствен интелект.