Състезателите и гостите в Аулата бяха поздравени от доц. д-р Владислав Миланов от Катедра „Български език“ към Факултета по славянски филологии, който започна с това, че е истинско щастие точно в Софийския университет и точно с Института за български език да се провежда днешното състезание по езикова култура. Защото Софийският университет, освен че е едно от малкото останали красиви места в България, е и храм на знанието за родния ни език и за високото отношение към езиковата култура, за разбирането, че чрез речта изразяваме себе си и своята ценностна система.

Доц. Миланов припомни, че състезанието се организира вече няколко години. „За мен, като преподавател, то е много важно, защото дава възможност да проверим знанията на студентите по български език през оценката на специалистите от Института за българския език“, каза той и допълни, че това е водещата организация, която чрез разнообразието от своите секции наблюдава процесите и динамиката на съвременния български език и кодифицира нормите на българския книжовен език, за които говорят със студентите по време на лекциите и на упражненията.

Доц. Миланов подчерта, че е щастлив, че проф. Коева и екипът й винаги откликват на инициативата и влагат много старание в подготовката на задачите. „Това ни дава възможност да проверим себе си, да проверим знанията си и да покажем, че студентите на Софийския университет са грамотни млади хора, които утре, без значение дали ще влязат в българското училище или в държавните институции, ще отстояват каузите на грамотността“, каза още доц. Миланов.

Той изрази благодарността си към декана на Историческия факултет проф. Мира Маркова за запазването на дисциплината в учебните планове, като подчерта, че благодарение на нея и на факултета ѝ часовете са увеличени, а това дава възможност на бъдещите специалисти по история, на бъдещите учители по история и философия, история и чужд език, история и география да бъдат на първо място силни професионалисти, защото така ги подготвя Историческият факултет, но и през силата на речта да разгръщат всеки ден силата на своята експертност.

Доц. Миланов изказа благодарност и към проф. Гергана Дачева, ръководител на Катедра „Български език“, и сподели една нейна мисия – да направи опит и да въведе като задължителен курс дисциплината „Езикова култура“ за всички университетски специалности, защото за всеки специалист е важна професионалната компетентност, но е важен и начинът, по който чрез силата на думите експертите ще разгърнат своето знание и ще го превърнат в свят. „Това не е просто идея, това е мисия, това е разбирането, че българският език се разпростира толкова високо, колкото високо стигат границите на човешкото мислене, на човешкия опит и на желанието през силата на словото да изграждаш световете на разбирателството; да разгръщаш себе си и ценностната си система в една действителност, която поставя все повече изпитания пред човешката реч и пред човешкото присъствие изобщо. Най-голямото изпитание, и то не само за специалистите българисти, днес е, че все по-трудно можем да идентифицираме човека през неговите думи; че се отваря пропаст между речта и действителността; че се увеличават случаите на болезнена зависимост към артикулирането на очевидни неистини; че се разрушава диалогът в обществото и че голяма част от тези процеси се дължи на пренебрежението към силата на думите , каза още доц. Миланов.

Проф. Светла Коева, директор на Института за български език към БАН, посочи, че одухотворените лица на младите колеги в залата са доказателство, че науката, образованието, подготвят достойна смяна на учените и преподавателите, които работят в Софийския университет и БАН. По думите й двете институции винаги са били рамо до рамо и редица видни български езиковеди са работили на двете места и са заемали ръководни длъжности – акад. Владимир Георгиев, акад. Александър Теодоров-Балан, чл.-кор. Тодор Бояджиев.

Проф. Коева отбеляза, че в Института се изследват различни дисциплини като науките етимология, занимаваща се с произхода на думите и тяхната история, ономастика, занимаваща се с произхода на имената, историята на българския книжовен език и много други секции, които могат да представляват интерес за участниците в състезанието. Тя посочи, че с проф. Мира Маркова и доц. Владислав Миланов са обсъждали възможността за провеждане на студентски практики в Института за български език и призова младите колеги да се възползват от тези възможности, защото това ще обогати техните интереси и ще разшири познанията им. В края на изказването си тя пожела успех на всички и разказа повече за самото състезание, което цели да стимулира любопитството им и след като приключи състезанието.

В своето приветствие деканът на Историческия факултет проф. д-р Мира Маркова заяви, че наистина е удоволствие да има финализиране в такъв формат на обичаната дисциплина „Езикова култура“. „Казвам обичана, защото тя ни показва една от посоките, по които трябва да върви съхранението на българския език. Всички ние като хуманитаристи знаем мисията на България, на българите, на българската култура в Европа и света като проводник на кирилицата“, каза още проф. Маркова и допълни, че тази кирилица трябва да бъде употребявана, писана и съхранявана според правилата.

Деканът на Историческия факултет благодари на Института за български език за дългогодишното им сътрудничество и за възможността заедно да се борим за нашия език, за красивия език, за проводника на българската култура в Европа. Проф. Маркова обърна внимание и на специалистите, които Софийският университет подготвя, и изказа благодарност към доц. Миланов и към д-р Антоанета Начева за работата с факултета.

Проф. Гергана Дачева, ръководител на Катедрата по български език във Факултета по славянски филологии, изрази радостта си да присъства на това събитие, посветено на българския език. Тя благодари на доц. Миланов, който от години се занимава с дисциплината „Езикова култура“ и практически български език, за умението му да увлича като последователи студентите българисти и историци от Софийския университет и да ги въвежда в сложната проблематика на българския език.

Проф. Дачева посочи, че за нея е удоволствие, че проф. Мира Маркова е запазила тази дисциплина в учебните планове на Историческия факултет и изтъкна, че основната идея е дисциплината да бъде заложена в учебните планове на всички специалности на Софийския университет. Тя подчерта, че за нея и колегите й е приоритет българският език да се превърне в ценност за младите хора.

На всеки две години катедрата организира национална олимпиада по езикова култура, в която се включват всички филологически факултети в страната. Проф. Гергана Дачева пожела на всички успех и изрази надеждата си отборът, който победи, да се включи в Националната олимпиада по български език през 2026 г., където да се срещнат със свои колеги от други университети.

Състезанието продължи с отборната работа, в която се включиха три отбора от Историческия факултет и три отбора от Факултета по славянски филологии. Задачите, подготвени от експертите в Института за български език, бяха разпределени в три големи тематични кръга – етимология, трансформации и семантика.

Интерес предизвикаха и задачите, отправени към публиката. Те дадоха възможност на студентите от Софийския университет „Св. Климент Охридски“ да покажат не само езиковите си знания и умения, но да разгърнат и богатата си историческа и филологическа професионална култура.

В заключителните си думи доц. Владислав Миланов отбеляза, че всички участници в състезанието по езикова култура са победители, защото през знанията и уменията по български език са показали силата на ума си и дарбата през чудото на езика да създават чудесата на света, в който живеем. Той изказа сърдечна благодарност на целия екип от Института за български език „Проф. д-р Любомир Андрейчин“ към Българската академия на науките, като изрази и надеждата за осъществяването на още съвместни идеи, родени от обичта и уважението към българската реч.