Семинарът беше проведен в рамките на проекта „ SUMMIT - Sofia University Marking Momentum for Innovation and Technological Transfer”. Проектът е финансиран от ЕС NextGenerationEU по Националния план за възстановяване и устойчивост, компонент „Иновативна България“, Инвестиция 1 „Програма за ускоряване на икономическото възстановяване и трансформация чрез наука и иновации“.

Научни координатори бяха проф. Иван Христов, отец Сава (Кукудев) и проф. Вася Велинова, ръководител на ЦСВП „Проф. Иван Дуйчев“. Официален партньор на семинара беше екипът на Project REGEST с ръководител проф. Юрген Фуксбауер (Universität Innsbruck).

В програмата на семинара бях включени шест доклада с презентации на дигитални ресурси, бази с данни, дигитални платформи, представящи различни аспекти от изучаването на книжовната и писмената култура на славяните и Византия през Средновековието.

Заседанието беше открито с доклад на проф. Вася Велинова, която представи накратко интердисциплинарния профил на ЦСВП „Иван Дуйчев“, а после се спря на дигиталните колекции на Центъра. Тя запозна присъстващите с дигитализирания фотоархив на проф. Асен Василиев, включващ около 3000 снимки на образци на светската и градската архитектура, на църковни предмети и артефакти от традиционната народна култура, систематизирани в няколко тематични групи в базата с данни. Основно внимание беше отделено на ръкописните колекции. Сбирката от славянски ръкописи е описана, изготвени са метаданните, отговарящи на съвременните критерии за описание на ръкописното наследство и ръкописите са достъпни онлайн чрез електронната библиотека на ЦУБ „Св. Климент Охридски“. Ориенталските ръкописи от сбирката на проф. Иван Дуйчев също са дигитализирани и достъпни онлайн в рамките на ННП Културноисторическо наследство, национална памет и обществено развитие (2018-2021). В момента се завършва работата по метаданните за ръкописите от гръцката сбирка, общо 464 на брой. Осъвремененият Чек–лист ще бъде достъпен онлайн заедно с образци от всеки ръкопис, позволяващи на потребителите да получат максимално точна и актуална информация.

В презентацията на Project REGEST проф. Фуксбауер наблегна основно на идеята да се създаде база с данни за преводната литература на южните славяни. Амбициозната задача на проекта е да предостави на свободен достъп славянските и гръцки текстове, да позволи търсене по лексикални и граматически критерии в тях. Фабио Майон, член на научния екип, запозна присъстващите с техническите параметри на базата с данни, на възможностите за търсене и селекция. Другият член на екипа, Екатерина Дикова представи метаданните за всяко произведение – тя даде примери с превода на „Диоптра“ на Филип Монотроп и неговата съдба в южнославянската книжовна традиция и с превода на „Календар в стихове“ на Христофор Митиленски в неговите две версии – българска и сръбска. Присъстващите се запознаха и с идеята да се направи своеобразна дигитална енциклопедия на авторите и творбите, която да съдържа информация за всеки книжовник, за преписите на творбите, за преводите и тяхното разпространение. Представен беше проект за високоспециализирана и мултифункционална платформа с отворен достъп и възможности за усъвършенстване и надграждане, илюстрираща книжовния процес в славяно-византийския свят.

Проф. Анна-Мария Тотоманова посвети своето експозе на проекта RESILIENCE – европейска изследователска инфраструктура за религиозни изследвания, която от 2021 г. включена в Европейската пътна карта за изследователски инфраструктури. Основен координиращ център на проекта е Фондацията за религиозни изследвания в Болоня, която си сътрудничи с 12 европейски университета – освен СУ „Св. Климент Охридски“ и университети от Германия, Нидерландия, Белгия, Франция, Албания, Гърция и др.

RESILIENCE включва както академични центрове и изследователски институти с различен профил в областта на религиозните изследвания с техния пълен набор от научни дисциплини и дейностите през този подготвителен период са финансирани от Европейската комисия. Инфраструктурата предлага достъп до данни, услуги, ресурси и експертиза, както и до надеждна информация в избраната област. СУ е един от активните участници в проекта, предлагащ достъп до специализирани колекции с ръкописи и архиви и действащи електронни ресурси за изучаване на книжовното средновековно наследство на България. ЦСВП „Иван Дуйчев“ е основното звено, в което се реализират краткосрочните специализации на заинтересованите учени и то вече е посетено от 14 изследователи от различни европейски университети. Като главен координатор на проекта за България, проф. Тотоманова очерта и перспективите пред тази уникална европейска инфраструктура, която през втората половина на 2026 г. ще започне преход към пълното използване на създадените и предложени от нея дигитални и традиционни ресурси.

Следващият участник в семинара, гл. ас. Мария Тотоманова-Панева съсредоточи вниманието си върху дигиталните инструменти за представяне на българското книжовно и литературно наследство. Тя представи подробно образователната платформа e-Medievalia, която предоставя пълноценен дигитален ресурс за обучение по медиевистика – литература, история, класически езици, кодикология и палеография, история на изкуството. Платформата е с доказана ефективност и е вече неотменно допълнение към лекционните курсове по съответните дисциплини в бакалавърска и магистърска степен.

Друг важен акцент в презентацията на гл. ас. д-р Панева беше представянето на платформата Histdict, която във висока степен позволява да се види ефективността на дигиталните инструменти в лингвистиката. Платформата съдържа корпус от средновековни текстове, чийто брой непрекъснато расте, снабдена е с дигитални речници на старобългарския език, исторически речник, терминологичен речник на произведенията на Йоан Екзарх и речник на лексиката на Патриарх Евтимий. Платформата предлага и набор от инструменти за обработка на текстовете - търсеща машина, полуавтоматичен тагер, граматически речник. Тя е едно съвременно ефективно помощно средство за изследване на средновековните текстове и изработката на речници он синхронен и диахронен тип с огромен потенциал за бъдещо развитие и като обем на текстовете, и като нови усъвършенствани инструменти за тяхното изследване.

С голям интерес беше посрещната и презентацията на гл. ас. д-р Димитър Илиев и д-р Величка Илиева, която показа как дигиталните технологии могат да се ползват ефективно и за представянето и изследването на средновековния епиграфски материал. Представената от тях база с данни съдържа епиграфски материал от Второто българско царство с опция към него да се добавят и надписите от Първата българска държава. Демонстрирани бяха начините за снемане на текстовете на надписите, за нормализирането им, интерпретацията и осъвременяването, вкл. до превод на съвременни езици.

Заключителният доклад на семинара беше на проф. Иван Христов, разработен съвместно с отец Сава (Кукудев). Той представи главно дигитални речници – към Ареопагитския корпус в среднобългарския му превод. Демонстрирани бяха възможностите за хипертекстови връзки, за търсене, съпоставка и анализи на отделни лексеми, съставяне на обратни речници, лематизиране и търсене на синонимия. Презентацията беше богато илюстрирана с материал от различни текстове на антични и средновековни автори, което показа изключителните възможности на създадената система, която проф. Христов проследи от етапа на първоначалния й замисъл до сегашното и многократно усъвършенствано и обогатено съдържание. Той представи изданията, подготвени с помощта на тази дигитална речникова платформа, която многократно улеснява изследователите и ги предпазва от множество грешки.

За интереса към отлично поднесената научна информация свидетелстваха и оживените дискусии, идеите за съвместна работа с оглед повишаване ефективността на представените проекти или за развитие на нови дву- и тристранни проекти, за обща изследователска работа на отделните етапи.