Начало / Университетът / Факултети / Стопански факултет / Успешните примери / Румен Петков: „Стопанският факултет на СУ: високо ниво на преподаване, конкурентна среда, интелигентни и мотивирани колеги, възможност за обучение и развитие“

   

18.07.2021

 

Вижте повече за инициативата "Успешните примери" на Стопанския факултет

 

Включете се в нашия FEBA Alumni Club

 

Разговор с Румен Петков, възпитаник на Стопанския факултет.

 

RPetkov

 

Румен Петков е на 35 години и има над 15-годишен опит на ръководни позиции в областта на маркетинг и продажбите на бързооборотни стоки. През тези години е участвал в разработването на брандовете на Фикосота, стратегиите по лансиране и подкрепата им в над 30 държави. Ficosota (www.ficosota.com) е компания за бързооборотни стоки на стойност 200 милиона щатски долара с офиси в САЩ и Европа. Част от екипа, който отваря офис на компанията в САЩ, прекарва 4 години в Ню Йорк и работи за разрастването на бизнеса в Северна и Латинска Америка. Завършил е бакалавърска и магистърска степен по Стопанско управление към Стопанския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“. Част от първата съвместна сертификационна програма между СУ и Центъра за икономически стратегии, афилииран към Харвардския университет. Притежава допълнителна сертификация по икономика към Оксфордския университет.

 

Румен, разкажете ни за себе си – с какво се занимавате сега?

В момента съм Head of Marketing във Фикосота и отговарям за снак дивизията на компанията. Някои от марките, които се включват тук, са Брускети Марети, Кубети, Мy motto, Livity. Имаме позиции в над 70 пазара, като в около 20 държави подкрепяме марките си с ТВ или digital реклама, a в почти всички с In-store материали.

В компанията съм от 2006 г., като първите години съчетавах работа с образованието в Стопанския факултет. През годините съм заемал различни роли във Фикосота – в екипа за Home & Personal Care продукти (Savex, Semana, Exo, Feya), като също съм бил част от експорт дивизиите – първоначално за Middle East and Africa, a след това и за Северна и Латинска Америка. В този период близо 4 години живях и работих в Ню Йорк, като част от екипа, който стартира бизнеса в тези континенти и отвори хъб и офис.

 

Вие ли избрахте своята професия или тя избра Вас?

Тя избра мен – като ученик и след това като студент имах определен интерес към математиката и в 1-и курс спечелих студентската олимпиада по математика. Заради този успех и отразяването му в Бизнес клуба към Стопанския факултет, привлякох интереса на компании, които проактивно се свързаха с мен с предложение за работа. Повечето от тях очаквано бяха в сферата на финансите, като единствено Фикосота ми предложи маркетингова позиция. Реално тогава приех предложението с мисълта, че е проба, и така вече 15 години.

 

Кое Ви помогна да стигнете дотук?

Бих казал, че подготовката, която получих в Стопанския факултет, определено изигра роля – университетът учи на постоянство, отговорност и най-вече на начин на мислене. Изключително важен е екипът – както в университета, така и след това в работата. Така че един от съветите, които бих дал на студентите, е да гледат не само компанията и реномето ѝ, но и хората вътре в нея.

 

Как разбирате, че сте успял човек? Каква е Вашата рецепта за успех?

Успехът за мен и моята работа е оценката от потребителите, които всеки ден „гласуват“ за брандовете и продуктите, които разработвам . Аз смятам, че успехът не е нещо статично, а е динамично понятие и особено в днешния свят човек трябва да може да се адаптира към промените и да продължава да учи и да се развива.

Много от уменията в маркетинга се променят, навлизат нови канали и начини за комуникация и за да си успешен, трябва да запазиш желанието си да учиш – било то в курсове или в свободното си време. Кой е предполагал например важността на инфлуенсърите преди да кажем 10 години?

 

Кое е най-важното за един успешен ръководител?

Преди всичко да избере правилните хора, да ги развива и мотивира. Понякога си представям ролята на мениджър като тази на старши треньора във футбола – трябва освен да е професионалист, да е и психолог. Да успее да застане зад екипа си в конфликтни моменти и да ги защити, да спечели доверието им. Задължително е да има мнение, да го изразява ясно и да посочва целите и задачите, но да е отворен и за критика. Не по-малко важна е да покаже, че не всичко е бизнес, а да прояви разбиране към чисто човешкия фактор, да дава среда за развитие на екипа, но и да се забавляват заедно.

 

Кога завършихте Стопанския факултет? Какво беше характерно за Факултета тогава?

 

Завърших бакалавърската степен през 2008 г. и магистърската – през 2010 г. Характерно за периода беше високото ниво на преподаване и също на колегите. Средата е доста конкурента, като си заобиколен от интелигентни и мотивирани хора е много по-лесно човек да се учи и развива. Нескромно казано, нивото и тогава, и сега остава високо и досега в кариерата почти не съм срещал колега от факултета, който да не е професионалист в сферата си и който не бих препоръчал с две ръце.

 

Кое Ви накара да изберете Стопанския факултет?

Изборът ми се спря върху Стопанския факултет заради обратна връзка от приятели, които бяха вече студенти. Също така, естествено направих рисърч и в интернет. Важни бяха многото примери на успешно реализиралите се колеги от факултета.

 

Кои са най-ярките Ви спомени от Вашия студентски живот?

Имам спомени както като студент, така и по-късно като асистент по маркетинг при проф. Кръстева. Имам само приятни спомени от лекции, упражнения, доста приятели ми останаха от студентския период. Един ярък спомен беше получаването на Специалната награда на Ректора на СУ за изключителни резултат заради спечелената от мен олимпиада по математика.

 

Забавни случаи/епизоди, които помните?

Помня един изпит по Статистика при доц. Цветан Игнатов. Като цяло за мен статистиката беше любим предмет, но се славеше като много труден изпит, който се взимаше нелесно. Сещам се как чаках на опашка за оценка и на колегата пред мен доц. Игнатов му каза, че всичко което е написал е „антинаучно“.

Харесваха ми също практиките да се канят гост-лектори от чужбина и също примери от мениджъри в България.

 

Кои преподаватели/предмети си спомняте най-живо?

Проф. Кръстева, която ме запали по маркетинг и много уважавам като професионалист и човек. Георги Ганев също преподаваше материала много увлекателно. Анастасия Бънкова и Олимпия Ведър по Стопанско управление.

 

Кое от наученото/преживяното в Стопанския факултет Ви помогна най-много в кариерния ви път?

Доста ми помогна курсът по маркетинг и маркетинг играта, които реално бяха и сред причините да се насоча към кариера в тази сфера. Също така доста често ползвам примери и матрици, научени в предмети като стопанско управление, право, микро и макроикономика.

 

Как оценявате развитието на Стопанския факултет от Вашето студентство до днес?

Стопанският факултет на СУ продължава да бъде сред най-престижните факултети в България и може би в региона. Прави ми впечатление налагането на все по-млади хора в управлението на университета.

 

Посланието Ви към студентите на Стопанския факултет днес?

Да не забравят да се забавляват. Така и обучението, и работата вървят по-добре.

 

Коя е най-смелата Ви мечта?

Сред най-смелите ми мечти в маркетинг сферата е да наложа силен български бранд в Западна Европа и Щатите. И за щастие в момента Брускети Марети се представя страхотно. В личен план – защо не докторска степен в Стопанския факултет.