Начало / Университетът / Факултети / Факултет по класически и нови филологии / Специалности / Бакалавърски програми / Факултет по класически и нови филологии / Индология / Изучавани задължителни дисциплини / Даршана: индийски мирогледни учения

   

хорариум: 45 часа лекции
кредити: 4

 

Курсът е историческо и тематично въведение в даршана (darśana) - основните мирогледни традиции на Индия. Какви са основните мирогледни учения в Индия, как се организират тези учения поотделно и как те взаимодействат помежду си? Какви са целите и практиките на тези учения? В хода на курса ще използваме две допълващи се перспективи: "външната" перспектива, спрямо която ще разглеждаме въпроси и теми, които са свързани с нашата собствена представа за света и в този смисъл са близки и присъщи за нас, например относно връзката на език и мисъл, на психология и философия; "вътрешната" перспектива ще поставя въпроси като какви са били проблемите, чрез които са се определяли индийските системи на знанието и как са се развивали тези традиции в техния собствен културен и исторически контекст? Лекциите ще включват първични източници в превод и в оригинал, както и подбор на обвързани с индийските мирогледни учения откъси от книги и есета на съвременни учени. За всяка лекция има подбран материал за предварителен прочит, на който студентите трябва да направят резюме и на който се основават основните дискусии в час. За всеки час има и кратък тест с въпроси, обвързани с вече изучавани школи или учения. Всеки участник в курса подготвя курсова работа (на подбрана поблематична тема), която представя и защитава пред останалите участници в курса. В рамките на дисциплината студентите придобиват задълбочени познания за индийските мирогледни системи, научават се да водят дебати и да анализират, сравняват, синтезират и представят индийските даршана от различни перспективи.

 

Преподавател:

  • Проф. д-р Гергана Русева

Завършва специалности "Физика на ядрото и елементарните частици" и "Индология" в Софийския университет "Св. Климент Охридски". В течение на десет години работи в Института за ядрени изследвания и ядрена енергетика (ИЯИЯЕ) към Българската академия на науките (БАН). Защитава докторат и се хабилитира в "Индология", преподава санскрит и други дисциплини. Ръководител е на Катедра "Класически Изток" в Центъра за източни езици и култури към Факултета по класически и нови филологии на Софийския университет. Автор е на редица научни публикации и преводи от санскрит, сред които монографиите "Диахронен преглед на индоарийските лични местоимения" (2011), "Граматика на идентичността: За развитието на думата atman в индоарийските езици" (2012), "Напред към миналото, назад към бъдещето. Идеи за времето в Древна Индия" (2023), "Да вкусиш от най-сладкия плод на безсмъртието. Идеи за смъртта, пътя към отвъдното и съня в Древна Индия" (2023) и сборника (в съавторство с проф. д-р Милена Братоева) "Упанишади (Аитарея, Кена, Катха, Шветашватара, Иша, Мундака, Прашна, Мандукя)" (2018).