Събитието е част от Дните на лузофонията във Факултета по класически и нови филологии и е включено в програмата на традиционните Майски дни на културата на Софийския университет. То се организира от Катедрата по испанистика и португалистика (специалност „Португалска филология“) към Факултета по класически и нови филологии на Софийския университет. Партньори в честването са посолството на Португалската република в София, Португалският институт за сътрудничеството и езика „Камойнш“, както и Институтът по португалски език и култура на Лисабонския университет като един от водещите португалски научни и образователни центрове в областта на филологическите науки.

На откриването на научния форум присъстваха деканът на Факултета по класически и нови филологии проф. д-р Мадлен Данова, Н. Пр. г-жа Мария Елена Коутиньо, извънреден и пълномощен посланик на Португалската република в София, проф. д-р Паула Морао, директор на Института по португалски език и култура при Хуманитарния факултет на Лисабонския университет, д-р Анаиза Гордино, директор на Центъра по португалски език и култура „Камойнш-София“ и лектор на Португалския институт за сътрудничеството и езика „Камойнш“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, гости, преподаватели и студенти.

Проф. д-р Яна Андреева, зам.-декан на Факултета по класически и нови филологии и отговорник на специалност „Португалска филология“, прочете поздравителен адрес от ректора на Софийския университет проф. дфн Анастас Герджиков. В него той изразява гордостта си, че за поредна година Софийският университет е домакин на превърналите се вече в традиционни Дни на лузофонията във Факултета по класически и нови филологии. Поздравявайки участниците в международния колоквиум, ректорът подчертава, че имена като Намора не бива да бъдат забравяни, нито делата им - заличени. „Проправеният път трябва да има своите следовници. Защото именно такива творци и личности като Фернандо Намора формират интелектуалния и културен облик не само на своя народ. Впечатляващото творчество на Намора е ценно наследство и неслучайно неговите творби са преведени на 23 езика, включително и на български. Приносът му за разпространението на португалските културни достижения извън пределите на родината му е значителен. А опознаването на културата и литературата на една страна винаги е спомагало за изграждането на приятелски и стабилни отношения между народите“, посочва още ректорът в поздравителния адрес и пожелава успех на научния форум.

Деканът на Факултета по класически и нови филологии на Софийския университет проф. д-р Мадлен Данова откри научния форум и също поздрави присъстващите. Тя заяви, че заглавието на колоквиума „В търсене на по-голям свят“ е много показателно и говори за идеята, която стои зад организирането на Дните на лузофонията в Софийския университет – да се откриват нови светове, а нашият свят да става все по-голям чрез литературата.

„Като човек, който също се занимава с литература, за мен е голямо удоволствие да мога днес да открия колоквиум, посветен на един от най-големите португалски писатели – Фернандо Намора“ каза още проф. Данова и благодари на колегите си от специалност „Португалска филология“ и на проф. Яна Андреева за усилието да се поддържа традицията всяка година да се честват Дните на лузофонията, за да могат както студентите от Факултета по класически и нови филологии и от другите факултети на Софийския университет, така и широката общественост да се запознаят по-отблизо с постиженията на португалската култура.

Деканът на Факултета по класически и нови филологии изрази увереността си, че присъстващите студенти ще научат много от лекторите и припомни, че Фернандо Намора не е бил само писател, но и практикуващ лекар. „Знаем, че писателите са и лекари на човешката душа и се надявам, че днес ще успеем да се докоснем точно до тази страна на неговото творчество и за младите колеги това ще бъде разширяване на техния кръгозор“, каза още проф. Данова и откри конференцията.

Г-жа Мария Елена Коутиньо, извънреден и пълномощен посланик на Португалската република в София, изрази радостта си, че в Софийския университет има толкова голям интерес към португалския език и лузофонските култури. Според нея, интересът се дължи не само на избора на студентите, които искат да изучават езика, но и на таланта на преподавателите, които знаят как да мотивират своите студенти. Тя благодари за този принос от тяхна страна за разпространението на езика и културата и говори за онези черти на португалския характер и душевност, които конституират португалците като националност, особено по времето, когато са били най-активните участници в първата голяма глобализация на човечеството – Великите географски открития. Тези характеристики на португалеца, според нея, са уникална комбинация между една полифонична, многостранна визия за света и вътрешния стремеж към човешката хармония и мира.

Сред характеризиращите португалеца белези е и неговото любопитство към света, към други култури, неговата отвореност към диалога, към срещите с други цивилизации и народи, неговата толерантност и стремеж за комуникация, посочи посланикът. Г-жа Коутиньо даде многобройни примери от областта на изкуствата и природните науки, които свидетелстват за водещата роля на португалците в преноса на знания и културни ценности в световен мащаб през епохата на Великите географски открития. Посланикът подчерта, че португалците винаги са включвали в своето разбиране за света перспективите на други народи и култури, с мъдрост са приемали чуждото познание, като са го доразвивали и в стремежа си да представят пред другите своите знания и култура, са пренасяли европейските ценности отвъд Европа.

Като се спря на ролята на португалския език като глобален език с присъствие на четири континента в качеството му официален език на редица страни, посланик Котиньо открои важността на междукултурния диалог и благодари на Факултета по класически и нови филологии, на организаторите и участниците във форума за приноса им към разпространението на ценностите на лузофонията в България.

Д-р Анаиза Гордино, директор на Центъра по португалски език и култура „Камойнш-София“, също отправи приветствие към участниците в международния колоквиум. Тя открои съществуващите възможности за активен академичен обмен между българските португалисти и редица португалски образователни и научноизследователски центрове и подчерта ползотворното сътрудничество със специалност „Португалска филология“ във Факултета по класически и нови филологии, като направи преглед на осъществените съвместни културни и научни инициативи.

Д-р Гордино обяви предстоящото откриване на катедра на Института „Камойнш“ във Факултета по класически и нови филологии, която ще действа от началото на академичната 2019-2020 г. и ще подкрепя научноизследователската дейност в областта на португалистиката, с което Софийският университет ще се включи в световната мрежа от общо 34 катедри „Камойнш“, открити в престижни висши училища в 19 държави, в които португалският език, литература и култура се преподават и изследват в рамките на интегрални университетски специалности с дългогодишни традиции.

Научният колоквиум продължи с академична лекция на тема „Фернандо Намора – портрети на Португалия“, която бе изнесена от проф. д-р Паула Морао, водещ специалист в областта на модерната и съвременната португалска литература, с широко национално и международно признание. Проф. Морао представи преглед на внушителното по обем литературно творчество на Намора, в чийто състав влизат девет романа, шест стихосбирки, четири сборника с разкази и още петнадесет книги с разнороден жанров характер, събиращи очерци, спомени, пътеписи, авторови свидетелства и интервюта.

Особено внимание проф. Морао отдели на централната роля на Фернандо Намора в сформирането на неореалистичното движение в Португалия, дало силен обновителен тласък на съвременната португалска литература. Изследователката застъпи също така участието на Намора в многобройни обществени дебати, откроявайки активната му гражданска позиция по редица важни въпроси от дневния ред на португалското общество.

Един от акцентите в лекцията на проф. Морао бе поставен върху въпроса за личната поетика на Намора в съпоставка с поетиката на творческото му поколение. В аналитичните си коментари на избрани авторови произведения, които са особено представителни за тематичните и стилистичните тенденции в поезията и прозата на Намора, проф. Морао открои характерния за неореалистичното движение фокус върху изображението на португалската национална действителност от средата на ХХ век чрез поетизирането на суровите, но и дълбоко лирични страни на португалеца и португалското.

В заключителната част на академичната си лекция проф. Паула Морао подчерта извънредната значимост на творбите на Фернандо Намора както за утвърждаването на едно от най-стойностните естетически явления в португалското изкуство на ХХ век, каквото е неореализмът, така и за формирането на следващите творчески поколения в Португалия.

В рамките на колоквиума бяха изнесени и докладите „Преводна и критическа рецепция на творчеството на Фернандо Намора в България“ на проф. д-р Яна Андреева и „Фернандо Намора – Човекът и Писателят“, спомени на г-жа Сидония Пожарлиева, поет и журналист, преводач на Фернандо Намора в България.