Начало / Новини / Новини и събития / XVII студентска научна експедиция „По следите на българските възрожденци“

   
XVII студентска научна експедиция „По следите на българските възрожденци“

От 10 до 13 май 2019 г. се проведе Седемнадесетата научна експедиция “По следите на българските възрожденци“, организирана от Факултета по славянски филологии. В нея участваха 45 студенти и трима преподаватели от Факултета. Маршрутът, по който тази година беше реализирана научната експедиция, включва най-значими за Българското възраждане населени места: Сопот, Карлово, Калофер, Трявна, Елена, Котел, Медвен, Жеравна и Сливен.

Събитието се провежда всяка година от 2002 година насам и е определяно от младите участници като една от най-значимите идеи, осъществявани във Факултета по славянски филологии и насочени изцяло към студентите и извънаудиторните им занимания. В научните експедиции до момента са участвали повече от 700 студенти българисти, посетени са десетки градове и села, които имат съществен принос за езика, литературата и културното развитие на България.

В градовете, посетени тази година от научната експедиция, през вековете се е оформял обликът на българската книжовноезикова история. Те са родни места на едни от най-значимите и влиятелни български поети и писатели, а селища като Жеравна, Трявна, Елена, Карлово, Сопот са били вдъхновение за създаването на десетки от златните страници на българската литература. Миналата година студентите имаха възможността да посетят свети места в Румъния, свързани с българските възрожденци и с книжовното ни наследство.

2

Сопот. Дискусия в къщата музей на Иван Вазов.

В Сопот участниците в експедицията посетиха къщата музей на Иван Вазов, в която изслушаха беседа, свързана с биографията и творческите изяви на поета и писателя Вазов. Студентите посетиха също Девическия метох (манастир „Въведение Богородично“), Воденицата на дядо Стоян (в която чрез интересен и оригинален разказ беше пресъздадена историята, която Вазов описва в романа „Под игото“), Сопотския манастир „Св. Спас“, в който Васил Кунчев приема монашество и където младите изследователи имаха възможността да се докоснат до автентични български реликви, да усетят духа и спокойствието на подбалканското градче. В Сопот бяха направени и записи на речта на местното население, които предстои да бъдат обработени и анализирани с оглед на динамиката на съвременните езикови процеси.

4

Карлово. Пред Националния музей „Васил Левски“.

В Карлово студентите българисти имаха възможността да разгледат къщата- музей „Васил Левски“, Даскал-Ботевата къща, къщата „Райно Попович“, архитектурния резерват „Стария град“, Бухаловия хан, Куршум джамия, храм „Св. Богородица“ и други забележителни места. В родния дом на Васил Левски беше организирана кратка дискусия. В Историческия музей студентите придобиха представа за духа на Карлово, за бита и за занаятите на старите карловци.

5

Калофер. В къщата музей на Христо Ботев.

В Калофер студентите филолози посетиха къщата-музей на Христо Ботев, където имаха възможността да изложат свои наблюдения и да представят своите концепции върху творчеството на забележителния български поет и революционер. Като обект на дискусия беше поставен и въпросът за творческото присъствие на Ботьо Петков, а интересът прерасна в анализ и на езиковите особености на част от творбите му. Интерес предизвика и дискусията, проведена пред паметника на Ботев. Научните анализи продължиха и по време на посещението в Даскал-Ботйовото училище. Специален интерес за студентите провокира разговорът за Ботевия стил и за силата на изразните средства в текстовете на бележития поет и революционер.

7

Трявна. Старото школо.

Научното пътуване продължи в Трявна, където студентите българисти имаха възможността да наблюдават особеностите на съвременната езикова ситуация, която представлява сложна система, изградена от традиционни елементи и повлияна от редица съвременни фактори. Особено полезни за младите изследователи бяха дискусиите за творчеството на баща и син Славейкови. Българистите имаха възможността да посетят и Старото школо – да се запознаят със системата на преподаване и да усетят духа на възрожденското училище.

Изключително интересни и академично обобщени бяха наблюденията на д-р Биляна Борисова върху историята на часовниковите кули в България и с особено внимание върху тези в Трявна, Сливен и Елена.

Научното пътешествие на младите изследователи продължи към Елена, където студентите посетиха къщата музей „Иларион Макариополски“, видяха къде се е намирала родната къща на писателя Петко Ю. Тодоров, посетиха църквата „Успение Богородично“, Старото училище – Даскалоливницата, Петте Разсуканови къщи, Попниколовата къща, Камбуровия хан, Часовниковата кула и други. Дискусиите бяха насочени към спецификата на местния говор; към възрожденското книжовно наследство, както и към редица важни за съвременната история приноси, наследени от възрожденския дух на Елена.

9

Котел. Музей на котленските възрожденци.

В Котел студентите дискутираха приноса и ролята на котленските възрожденци за историята на новобългарския книжовен език. В Пантеона музей на видните котленски книжовници те разгледаха постоянната изложба на запазени текстове и на факти, свързани със забележителния принос на П. Берон, Г.С. Раковски и др. за историята, културата, езика и литературата на България.

10

Село Медвен. Пред къщата музей на Захари Стоянов.

В къщата музей на Захари Стоянов в село Медвен бяха припомнени интересни факти от живота и творчеството му. Група студенти проведоха интересни разговори с местни жители. Предстои да бъдат свалени записи от речта и да бъдат анализирани с оглед на особеностите на Котелско-Еленско-Дряновската група диалекти.

В Жеравна младите възрожденци посетиха къщите музеи „Йордан Йовков“, „Руси Чорбаджи“, „Сава Филаретов“, експозицията „Бит и култура на Жеравна през Възраждането“, старата църква „Св. Николай“ с експозиция на църковна утвар, икони и каменна пластика, Старото класно школо. В къщата музей на Йордан Йовков студентите изслушаха лекцията на д-р Кристина Йорданова, която представи житейския и творческия път на Йовков. Всеобщо остана усещането, че ако човек не се докосне до Жеравна, не може да разбере мащабните светове на Йовковото творчество.

11

Жеравна. Къщата музей на Йордан Йовков.

В последния ден от научното пътуване студентите посетиха град Сливен и разгледаха културните забележителности в града – паметника на Хаджи Димитър, музея на текстилната индустрия (фабриката на Добри Желязков), къщата „Миркович“ с постоянна експозиция „Старият Сливен“, църквата „Св. Димитър“, както и родната къща на Хаджи Димитър.

Научната експедиция „По следите на българските възрожденци“ се наложи като едно от най-значимите събития за студентите от Факултета по славянски филологии. Факт е, че инициативата вече има своя богата история и че години, след като са завършили „Българска филология“, студентите говорят за тези пътувания и помнят съпреживяното. Факт е, че интересът не намалява. Седемнадесетата научна експедиция продължи тази традиция. Позволи на студентите да наблюдават живата реч в/на балканските и подбалканските градчета; даде им възможност да усетят духа на възрожденското и следосвобожденското време и да могат по-лесно да разберат биографията и творчеството на възрожденските и следосвобожденските творци; даде им повод да разсъждават защо именно централните балкански говори лягат в основата на новоизграждащия се книжовен език през Възраждането. По време на пътуването д-р Биляна Борисова запозна подробно студентите с историята на будните български градчета, д-р Кристина Йорданова им представи интересни факти от живота и творчеството на Петко Славейков и Пенчо Славейков, от житейската и творческата биография на Йордан Йовков, а доц. д-р Владислав Миланов обобщи най-характерните диалектни особености на балканските говори.

Предстои да бъде направен кратък филм за експедицията, както и представяне на пътуването по Българското национално радио. Преподавателският екип – д-р Биляна Борисова, д-р Кристина Йорданова и доц. Владислав Миланов, изказва сърдечна благодарност на доц. Бойко Пенчев – декан на Факултета по славянски филологии за подкрепата; на Лидия Даскалова и Цветелина Добрева от Студентския съвет на Софийския университет „Свети Климент Охридски“ – за финансовата подкрепа и за усърдието; на Виктория Викторова и на Деница Асенова – за нелеката организационна работа по пътуването.