На 8 декември 2018 г. бе кулминацията на честванията, с които най-старото висше училище в България отбеляза своята 130-та годишнина. Юбилеят е възможност академичната общност да отчете реалния принос на Алма матер в интелектуалната и духовната история на България и да напомни с думи и дела, че Софийският университет „Св. Климент Охридски“ е храм на знанието, науката и българската духовност.
В Народния театър „Иван Вазов“ се проведе тържествено събрание, последвано от концерт, посветени на 130-годишнината от основаването на Софийския университет и от началото на висшето образование в България. Гост на тържественото събрание бе президентът Румен Радев, който беше придружаван от съпругата си Десислава Радева.
На събитието присъстваха зам.-министърът на образованието и науката г-жа Деница Сачева, председателят на БАН акад. Юлиан Ревалски, представители на академичната общност, бивши и настоящи преподаватели, служители и студенти, ректори и заместник-ректори на редица български университети, дипломатически представители и други.
Софийският университет поддържа активни връзки с над 500 университета по света. На празника гости на Алма матер бяха президентът на Мрежата на европейските столични университети (UNICA) проф. Лучано Сасо, генералният секретар на Мрежата на черноморските университети проф. Еден Мамут и ректори и представители на партньорски университети: д-р Георге Шарвашидзе, ректор на Държавния университет в Тбилиси, Грузия; проф. Криси Вицилаки, ректор на Егейския университет, Гърция; проф. Сари Гханима, ректор на Университета в Аман, Йордания; проф. Ренато Масиани, заместник-ректор на Университета Ла Сапиенца, Италия; доц. Бекжан Меирбаев, заместник-декан на Факултета по философия и политически науки, Казахски национален университет; проф. Дзя Уендзиен, заместник-ректор на Пекинския университет за чужди езици, Китай; проф. Сю Сюмин, заместник-ректор на Шанхайския университет Дзяотун, Китай; проф. д-р Мариян Дема, ректор на Прищенския университет; Косово, проф. Никола Янкуловски, ректор на Университета „Св. Св. Кирил и Методий“, Скопие; проф. Биляна Ангелова, заместник-ректор на Университета "Св. Св Кирил и Методий, Скопие; проф. д-р Сашо Коруновски, ректор на Университета „Св. Климент Охридски“, Битоля; д-р Чонг Кюсанг, Ректор на Университета в Сонгкюнкван, Република Южна Корея; проф. Мирча Димитру, ректор на Букурещкия университет, Румъния; проф. Ливиу Пападима, заместник-ректор на Букурещкия университет, Румъния; д-р Ругина Сорин, ректор на Университета „Овидий“ в Констанца, Румъния; проф. Михаела Луташ, заместник-ректор на Университета Бабеш Боляй, Румъния; проф. Еркан Ибиш, ректор на Анкарския университет, Турция; проф. Сибел Сюзен, заместник-ректор на Анкарския университет, Турция; проф. д-р Кайхан Юлкер, заместник-ректор на Университета за изящни изкуства „Мимар Синан“, Турция; проф. Ерхан Табакоолу, ректор на Тракийския университет, Турция; проф. Ласло Борхи, ректор на Университета „Лоранд Йотвьош“, Будапеща, Унгария; проф. Ян Скрха, заместник-ректор на Карловия университет, Чехия; проф. Акио Фужи, заместник-ректор на Университета във Фукуяма, Япония.
Ректорът на Алма матер проф. дфн Анастас Герджиков приветства всички с „Добре дошли“ на тържественото честване и посочи, че Софийският университет е най-старият и най-голям университет на България, който президентът Радев нарече „светския храм на България“, а министър-председателят Борисов – „емблема на българското образование и наука“. Той обърна внимание на факта, че празникът на патрона св. Климент Охридски – 25 ноември, е учреден през 1902 г., а от 1916 г. до 1968 г. се чества на 8 декември. След връщането на Юлианския календар, 8 декември става празник на всички български студенти.
Има и друга причина да празнуваме днес, подчерта проф. Герджиков и добави, че изтъкнати възрожденци, възпитаници на големите европейски университети, завещават на първото поколение свободни българи една съкровена мечта – идеята за български университет. Намират се и щедрите дарители – братята Евлогий и Христо Георгиеви, на които целият български народ ще е благодарен завинаги.
През 1880 г. Министерството на просвещението внася в Народното събрание проект за закон, който предвижда „да се отвори българско висше училище (университет)“. През 1887 г. министърът на просвещението Тодор Иванчев издава наредба за откриване на педагогически клас към Първа мъжка гимназия в София, който на 8 декември 1888 г. Народното събрание преобразува във Висше училище. Така е официално основан първият български университет, затова днес празнуваме и 130 години от началото на българското висше образование, каза ректорът.
Проф. Герджиков припомни първите седем преподаватели – Александър Теодоров-Балан, Любомир Милетич, Иван Георгов, Станимир Станимиров, Никола Михайловски, Йосиф Ковачев и Иван Данев. Студентите са 43, само мъже, а за пръв ректор е избран езиковедът Александър Теодоров-Балан, възпитаник на университетите в Прага и Лайпциг, доктор на Пражкия университет.
Снимка: Валентин Николов
В словото си проф. Анастас Герджиков обърна внимание на създаването на първите факултети - Историко-филологическо отделение, Физико-математическото отделение (1889), Юридическият факултет (1892). „Трите отделения стават факултети с новия закон за Висшето училище през 1894 г., в който се посочва, че то се е утвърдило като научен институт и е изградило авторитет в чужбина, „гдето то се признава за висше учебно заведение даже официално“, изтъкна проф. Герджиков.
През 1904 г. първото българско висшето училище прераства в Университет, а от 1918 до 1923 г. се откриват четири нови факултета – Медицински, Агрономо-лесовъден, Богословски и Ветеринарно-медицински. В словото си ректорът обърна внимание и на отделянето на факултети и институти от структурата на Университета в периода 1947-1952 г. Някои от тях поставят началото на нови, самостоятелни висши училища.
„През последните години някои от тези звена са възстановени в структурата на университета – Богословският факултет и Медицинският факултет“, отбеляза проф. Герджиков.
В словото си проф. Герджиков представи и историята на емблематичната сграда на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, която е една от архитектурните забележителности на София. Той не пропусна и символите на младия български университет – ректорските инсигнии – ректорската огърлица; ректорския жезъл, ректорската тога.
Университетските ритуали и церемонии се променят през годините, но запазват тържествения и академичен дух, характерен за церемониите и празничните ритуали още от първите университети, възникнали преди почти 1000 години, посочи проф. Анастас Герджиков. Той припомни, че през годините почетни доктори на Софийския университет са били изтъкнати учени, политици и общественици от различни страни.
Днес Софийският университет е разположен в 18 учебни сгради и обхваща 16 факултета, 3 департамента, множество центрове и обслужващи звена, a Университетската библиотека е връстник на Софийския университет. С фонд от над 2 500 000 библиотечни единици – научна и учебна литература, старопечатни, редки, ценни и уникални издания, периодика, електронни носители на информация и др. тя е втора по големина след Националната библиотека, а благодарение на своите 30 000 читатели е първа по посещаемост, отбеляза проф. Анастас Герджиков.
Имаме свой Университетски център за управление на качеството, Научноизследователски сектор, Университетски център за информационни и комуникационни технологии, Център за дистанционно обучение, Кариерен център и много други. Горди сме със своето университетско издателство, с Културния център, с Центъра за славяно-византийски проучвания „Проф. Иван Дуйчев“, с университетските медии, с театър @лма @лтер, с музеите на Софийския университет, с университетските ботанически градини.
Софийският университет има договори за сътрудничество със стотици университети от целия свят, многобройни съвместни участия в международни проекти, водещ е в студентската и преподавателската мобилност.
Университетът предлага образование в 118 специалности в образователно-квалификационните степени „бакалавър“ и „магистър“ след средно образование и над 400 магистърски програми.
Ректорът подчерта, че според Националната рейтингова система Софийският университет е на първо място в половината от всички професионални направления в страната и във всички приоритетни направления без техническите науки. „Университетът дава над една трета от научните резултати на всички 52 български висши училища. От 15-те най-цитирани български учени седем са от Софийския университет. Той е и единственият български университет в първите хиляда в световните класации, а в професионални направления като „Физика“ и „Филология“ сме между първите 200–300. Това означава, че Софийският университет е в първите 4 процента на световните университети, а в някои направления – в първите 2 процента“, каза проф. Анастас Герджиков.
Научната продукция на Университета в списания с импакт фактор, които се индексират в световните бази данни, нараства. За последните три години броят на публикациите се е увеличили с 13 на сто, а борят на цитиранията на публикации – с 16 на сто. Софийският университет има най-големия брой успешни проекти по програма Хоризонт 2020, участва и в трите центъра за върхови постижения в страната, в два от които като водещ партньор, както и в центрове за компетентност. Общият брой на изпълняваните в момента научни проекти е над 300.
Университетът постига успехите си благодарение на своите 1700 преподаватели и изследователи, много от които са носители на националните награди за наука „Питагор“ и на престижни международни награди и на които цялото общество е задължено за всеотдайната им дейност, подчерта ректорът на Алма матер.
„Казаното дотук дава обяснение, защо Софийският университет е Университетът с главна буква и защо, когато кажем „Университетът“, всеки българин знае за кой университет говорим. Ние се гордеем с това. Затова не искахме да сведем честванията за юбилея до няколко церемониални акта, на които да разкажем за достойната традиция и за авторитетните постижения на Софийския университет, а да ги превърнем в повод за осмисляне на миналото и очертаване на визия за бъдещето не само на Университета, а и на страната“, каза проф. Герджиков.
Той добави, че академичната общност на университета се стреми да не затваря знанието между стените на Университета, а като своя патрон Св. Климент Охридски да разпръсне духовността навсякъде и да достигне от студентските аудитории и изследователските лаборатории до цялото общество – не само да образова, а и да възпитава в духовност, културни традиции, морални ценности и човечност. Ректорът пожела на колегите си да се окажат достойни за тази мисия и да поемат върху себе си задължението като интелектуалци да поведат България към икономическо и духовно възраждане.
Проф. Герджиков се обърна към своите колеги – преподаватели, изследователи, служители и посочи, че всички тези успехи щяха да бъдат невъзможни без техните усилия, образователни и научни постижения, всеотдайност, ерудиция и колегиално отношение. Той ги призова да бъдат ментори и партньори на студентите, да ги подкрепят с радост и усмивка, защото това е призванието им.
Ректорът на Алма матер се обърна и към студентите, на които пожела да се трудят усърдно, с постоянство и любознателност, с интерес и желание да научат нещо ново. Той отправи своя апел към тях – да не позволяват на никого – родители, преподаватели, авторитети, да превръщат техния живот в поправителен изпит за своя живот: “Мислете самостоятелно, взимайте собствени решения, правете своя избор. Направете го мъдро, защото носите голяма отговорност. Бъдещето принадлежи на вас, то ще е много различно от познатия ни свят и ще бъде такова, каквото вие го изградите“. Проф. Герджиков изрази надеждата си престоят им в Алма матер се превърне в едно вълнуващо пътуване към знанието и към бъдещето – тяхното и на утрешна България!
„Пожелавам на всички колеги – преподаватели, изследователи, студенти и докторанти да са горди с постиженията ни и да не забравят високата мисия на Софийския университет. Нека предадем любовта към истината, духовността, красивото и доброто на цялото общество! Нека Софийският университет пребъде за доброто на народа ни и за прослава на родината! Честит празник!“, каза в края на приветствието си проф. Анастас Герджиков.
Цялото слово на проф. Герджиков можете да видите тук .
Ръководството, възпитаниците на Алма матер и гостите на тържеството бяха поздравени и от президента на Република България Румен Радев. Той посочи, че младите българи са все по-малко, но върху тях пада огромната отговорност да променят радикално моралния климат в родината и да отхвърлят безизходицата, която прокужда връстниците им от България. „Студентите са призвани да бъдат съвестта на нациите“, изтъкна президентът Радев и посочи, че в годините на прехода българите са приели, че несправедливостта е тяхна орис. „Вашата поколенческа мисия е да докажете, че справедливостта може да възтържествува. Това не е обикновена битка за вашето бъдеще. Това е вашата битка за България. Тя е и моята“, каза още Румен Радев.
Той отбеляза, че всички българи наричат Алма матер „светски храм на България“ и подчерта, че Софийският университет през годините на съществуването си е създал най-светлите умове на нацията. Той е люлката на знанието, на съзиданието, свободата, критичното мислене и стремежа към неизменно търсене на истината, посочи още Румен Радев.
Снимка: Валентин Николов
„Днес не малко хора от високи трибуни осакатяват езика ни. Но вие най-добре знаете, че с всяка наранена или пренебрегната дума, погива част от смисъла. Днес някои се опитват да ни кажат, че грамотността е досадна подробност, но вие най-добре знаете, че онзи, който не почита правилата на граматиката, ще пренебрегне и закона, а сме разрешили на хора, които не почитат книгите, да взимат решения“, подчерта още в изказването си държавният глава. Президентът отбеляза и че истината се пази в редовете, които се пренасят през хилядолетията, а културата е „мантинелата“, която ни пази да не пропаднем в бездната, защото невежеството е крачка към катастрофа - лична и обществената.
„Не познавам млад човек, седнал веднъж на студентската банка, да не мечтае за бляскаво бъдеще. Не забравяйте обаче, че конформизмът може да е път в кариерата, но не е път към щастието. Преследвайте мечтите си, но бъдете непримирими към подмяната, към липсата на прозрачност. Борете се с лицемерието и покварата. Бъдете критични. Не приемайте да ви заблуждават и да ви ограбват бъдещето. Не подминавайте агресията на невежеството“, призова държавният глава Румен Радев.
Снимка: Валентин Николов
Ректорът на Софийския университет проф. Анастас Герджиков връчи на президента Румен Радев плакет, посветен на 130-годишнината на Алма матер.
По време на тържественото събрание предишните ректори акад. Благовест Сендов, проф. Иван Лалов, проф. Боян Биолчев и проф. Иван Илчев бяха удостоени с почетното звание „Академикус емеритус“ на Софийския университет и огърлица.
Юбилейни плакети получиха и двама заслужили декани – деканът на Философския факултет проф. Димитър Денков, който като председател на Съвета на деканите съумя да поддържа трудния баланс между звената на най-голямата публична организация и деканът на Юридическия факултет проф. Сашо Пенов – за положените сериозни усилия за благото не само на факултета, а и на Университета.
Заместник-министърът на образованието и науката Деница Сачева поднесе приветствие от името на министъра на образованието и науката Красимир Вълчев. В него се посочва, че 130-годишнината на Софийския университет е забележителна и че Министерството на образованието и науката високо оценява ролята на Софийския университет като духовен център и средище за въздигане на културната идентичност на българската общност, както и за осигуряване на модерното образование.
По думите на министъра, Софийският университет „Св. Климент Охридски“ винаги е бил образователна институция с визия за посоката на обществената промяна, служил е като мост между поколенията, между науката, икономиката и културата, между индивида и обществото. В аудиториите на Университета през изминалите 130 десетилетия е изградена духовната общност на България.
„Софийският университет беше, е и трябва да остане горд пазител на ценностите, които са фундаментът на всяко общество и на нашата цивилизация“, се казва още в поздравителния адрес на министъра на образованието и науката. В него Красимир Вълчев пожелава на преподавателите да продължават да бъдат лидери в академичното образование, да събуждат изследователска страст в студентите и да насърчават стремежа им към непрекъснато придобиване на ново знание. А на студентите - да мечтаят дръзко и надалеч, да успяват с постоянство и професионализъм и самите те един ден да бъдат вдъхновители и учители за нечий друг успех.
Президентът на Мрежата на университетите от европейските столици проф. Лучано Сасо отбеляза, че за него е чест да присъства на събитието и благодари на проф. Анастас Герджиков за поканата. Той представи накратко мрежата UNICA, включваща 51 университета, обвързана активно с иновациите в образованието и научните изследвания и стимулираща обменът на добри практики.
По думите на проф. Сасо, годишнините са добра възможност за поглед към миналото, настоящето и бъдещето на университетите. Той добави, че тяхна е отговорността да образоват и информират младите хора, не само в сферата на професионалните им интереси, но и за случващото се в обществото и в света, за да могат те да правят осъзнати и разумни избори, основани на реални факти.
Снимка: Валентин Николов
В изказването си проф. Сасо обърна внимание на необходимостта от промени в начина на преподаване и на отпадането на нуждата да се учат наизуст неща, които лесно могат да бъдат намерени в интернет или в библиотеките. Той посочи, че в момента в някои университети позволяват използването на компютри и интернет по време на изпитите, а студентите са стимулирани да формулират сложни въпроси, показващи добро познание на материята. По думите му, друг революционен феномен е изкуственият интелект, който предоставя нови възможности в области като медицината, инженерните науки и архитектурата.
Всичко това води до нови предизвикателства в етичен и философски план, подчерта проф. Сасо и допълни, че поради тези причини хуманитарните и социалните науки в бъдеще ще заемат все по-важно място в университетите.
Приветствено слово произнесе и генералният секретар на Мрежата на черноморските университети проф. Еден Мамут, който изтъкна, че 130-годишнината на Софийския университет е много добра възможност да се проследят настоящите тенденции в образованието в региона и да се определят възможните насоки и приоритети на развитие за следващите години.
В изказването си той засегна темата за Болонския процес и промените, настъпили в региона през последните две десетилетия. Проф. Мамут подчерта, че настъпилите сложни икономически процеси в региона оказват влияние върху развитието на образованието. Той засегна темата и за новите предизвикателства, на които университетите в региона трябва да отговорят, за да са адекватна част от съвременното образование в Европа.
Акцент в изказването му бе въпросът за преподавателската и студентска мобилност и процесите на глобализация, които оказват влияние и върху развитието на съвременното образование.
По думите му, същевременно се наблюдава еволюция в информационните технологии, налице са дигитални трансформации във всички сфери на живота, нови възможности за използване на знанието за устойчиво развитие, нови образователни платформи, които засягат неминуемо и развитието на образованието. Паралелно на всичко това има необходимост от изключително скъпи нови лаборатории и осигуряване на средства за провеждане на научните изследвания.
В тази много сложна обстановка, изправени пред новите предизвикателства, срещаме подкрепа от колегите около нас, които са изправени пред същите трудности, посочи проф. Мамут и подчерта, че това е една от положителните страни на Мрежата на черноморските университети – участвайки и сътрудничейки си в мрежата, университетите обменят ценен опит и идеи за справяне с новите проблеми.
В Мрежата днес членуват 115 университета от 12 държави, подчерта проф. Мамут и допълни, че тя провежда редица инициативи за включване на преподавателите и студентите в активно сътрудничество – развитие на съвместни онлайн курсове, съвместни изследователски платформи, обединяване на университети в съвместни иновативни клъстери, съвместни дебати и др. Тази година Мрежата на черноморските университети е отбелязала 20-годишния си юбилей и по този повод са проведени редица важни събития.
В изказването си проф. Мамут говори и за визията за бъдещите десетилетия. Според него трябва да се обърнем към фундаменталните ценности и да се обединят усилията, да се доразвие сътрудничеството и да се популяризира споделената, интегрирана и дългосрочна стратегия за осъществяване на мисията на Мрежата на черноморските университети – образование, развитие на научното и технологично знание и обмен на знанието между академията и обществото.
Проф. Мамут акцентира, че основаването на Софийския университет през 1888 г. е важен момент в периода на изграждане на модерната българска държава. През изминалите 130 години преподавателите в Университета са допринесли за развитието на българската идентичност, култура и правов ред. Университетът е създал нови възможности за будните и амбициозни млади българи и играе важна роля и в международен план като активен член на важни международни организации в сферата на висшето образование, подчерта проф. Мамут.
В края на приветствието си проф. Мамут посочи, че очаква в бъдещите години Софийският университет да има важна централна роля в интеграционните процеси и развитието на образованието в региона и установявайки модел на качество в черноморския регион. Той изрази своето уважение към постигнатото от преподавателите, студентите и абсолвентите на Алма матер през изминалите 130 години и пожела здраве и нови успехи.
Председателят на Българската академия на науките акад. Юлиан Ревалски също поднесе своя поздрав. Той отбеляза, че историята на Българската академия на науките е тясно преплетена с историята на Софийския университет. „Заедно с нашия по-малък брат, който е създаден 19 години след Книжовното дружество, вече 130 години вървим по достойния и възвишен път на просвещението, науката и духовността“, каза акад. Ревалски и допълни, че ако в началото членове на Книжовното дружество са преподавали в първото висше училище, то много бързо Университетът е започнал да произвежда учени от световна класа. Той припомни, че първите членове, ядрата на институтите на БАН, които се създават в периода между 1947 и края на петдесетте години, са именно преподаватели от Софийския университет. Той даде множество примери за сътрудничеството между БАН и Университета през годините и изрази увереността си, че бъдещето на българската наука е в това успешно сътрудничество.
Акад. Ревалски връчи на Софийския университет най-високото отличие на Българската академия на науките – Почетен плакет „Марин Дринов“ за изключителните приноси на Университета в областта на образованието, науката и културата и във връзка със 130-годишнината от създаването на му.
Представителят на Студентския съвет на Софийския университет Лидия Даскалова заяви в своето приветствие, че Алма матер е много повече от висше училище. По думите й, Университетът е история, място, където се градят характери, раждат се приятелства, откриват се и се създават безброй много светове. Университетът носи в себе си необикновена магия и величественост, допълни тя и пожела на всички, които пазят тази магия, да я поддържат жива във времето и чрез опита и знанието да я предават на поколенията след себе си.
В рамките на празничното честване бе връчена и Голямата награда за литература на Софийския университет за 2018 г. Лауреатът на наградата, която най-старият университет връчва веднъж на две години от 1999 година насам, е проф. Кирил Топалов.
Доц. Бойко Пенчев, декан на Факултета по славянски филологии, заяви, че тази година комисията, в която влизат членове на двата филологически факултета на Университета и ректорът, единодушно и категорично е решила за 2018 г. наградата да бъде връчена на проф. Кирил Топалов.
Доц. Пенчев представи накратко проф. Топалов като писател, драматург, сценарист, академичен учен, изследовател на българската възрожденска литература и културните взаимодействия между балканските народи, както и дипломат, преводач, общественик и публично разпознаваем интелектуалец.
Доц. Пенчев заяви, че основният фактор, повлиял на комисията да присъди наградата, е художественото творчество на проф. Топалов. Той припомни романите му „Бягай… обичам те“, „Бъди благословена“ и „Не се сърди, човече“. Деканът на Факултета по славянски филологии припомни, че героите на проф. Топалов са хора от социалната периферия – изоставени деца, трудни юноши, объркани интелектуалци. Хора, стоящи далеч от доктрината на тогавашното социалистическо общество.
„Романите на Кирил Топалов показват една рядка за онези години социална чувствителност, която ми се струва, е актуална и сега. Наградата на пръв поглед изглежда малко закъсняла, но всъщност тя идва точно навреме. Защото, според мен, като общество, ние сякаш отново придобиваме сетива за социалната проблематика“, каза още доц. Пенчев. В изказването си той припомни и дейността на проф. Топалов като учен, и човек. Правейки връзка с юбилейната на Университета доц. Пенчев подчерта, че тези 130 години не са само листове от календара. По думите му, зад всяка от тях стои видимият, а често и невидим труд на хората от Университета, които със своите сили, енергия и дух в аудиториите, зад пишещата машина или компютъра са разширявали духовното пространство на Университета. „Проф. Топалов е именно една такава личност, оставила огромна следа в Университета“, каза още доц. Пенчев.
Проф. Кирил Топалов благодари за наградата и припомни годините, когато на младите преподаватели, които са били и писатели, се е гледало с ирония, за разлика от днес. В този смисъл той подчерта, че отдаването на почит на учените – писатели е огромна крачка. Той заяви на младите си колеги, които опитват перото си в прозата и поезията, че сега са налице всички условия да творят и че от тях се очакват големите произведения.
В тържествения концерт участваха хоровите състави на Националната гимназия за древни езици и култури, симфоничен квартет „Филхармоника“, биг бендът на Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“, танцов състав „Аура“ при Народно читалище „Аура 1929“ и квартет към фолклорна формация „Мелодия“ при Народно читалище „Св. св. Кирил и Методий 1924“.
По-рано през деня, в Централното фоайе на Ректората, бе валидирана пощенска марка, посветена на годишнината от създаването на Софийския университет.
По повод 130-годишнината на Софийския университет академичното ръководство получи поздравителни адреси от представители на изпълнителната, законодателната и съдебната власт, от университети и партньори.