Начало / Новини / Новини и събития / Изложба и национална научна конференция по повод 120-годишнината от рождението на Христо Смирненски

   
Изложба и национална научна конференция по повод 120-годишнината от рождението на Христо Смирненски

В Софийския университет с двудневна Национална научна конференция на тема: „Светове и утопии“ и с изложба, представяща за първи път архиви и ръкописи на поета, съхранявани в Института по литература към Българската академия на науките, се отбелязва 120-годишнината от рождението на Христо Смирненски.

Изложбата бе открита в Централната университетска библиотека „Св. Климент Охридски“ и може да бъде разгледана до 20 ноември. Във витрините, разположени във фоайето на библиотеката, са изложени ръкописът на „Жълтата гостенка”, карикатури и скици от Смирненски, снимки, тетрадки с ранни творби, както и част от кореспонденцията му.

4-1

Изложбата бе открита от директора на Университетската библиотека доц. д-р Анна Ангелова, която изрази задоволството си библиотеката да бъде домакин на невероятна, изключително интересна изложба, която показва за първи път част от архивното наследство на Христо Смирненски.

8

Смятам, че изложбата е емблематична и по два други повода, защото тя се вписва в рамките на Климентовите дни, които ние всяка година провеждаме по повод на нашия патрон, а тази година те са още по-важни, защото преминават под знака на 130-годишнината на Софийския университет и Университетската библиотека“, каза още доц. Ангелова. Тя изрази съжалението си, че експозицията ще бъде изложена за кратко време в Университетската библиотека, но и надеждата си тя наистина да бъде притегателен център за многобройните студенти на Софийския университет, техните преподаватели, за всички читатели на Университетската библиотека, както и за цялата културна общественост.

9

Директорът на Националния литературен музей Атанас Капралов изрази задоволството си от откриването на събитието. В словото си той припомни имената на големите български поети, отишли си преждевременно от този свят. Между тях е и Христо Смирненски, на когото жълтата гостенка открадва последните глътки въздух от гърдите, когато е само на 24-годишен, посочи Капралов.

2-1

И въпреки краткия си престой тук, на земята, той ни оставя огромно наследство в стихове и проза, събрано в цели осем тома. Развитието на неговия безспорен талант е възходящо и само можем да съжаляваме за многото неродени шедьоври - в случай че съдбата беше му отпуснала още години живот. Но и сред написаното до злокобния за него 18 юни 1923 година има творби, които завинаги ще останат в златния фонд на българското слово“, подчерта Атанас Капралов и припомни някои от емблематичните творби на поета.

2

Директорът на Националния литературен музей обърна внимание, че най-сетне е започнал дългоочакваният ремонт на къщата на Христо Смирненски, в която от 1916 г. поетът е живял със семейството си след преселването им в София, а от 1959 г. е превърната в музей.

5

Атанас Капралов отбеляза още, че по случай годишнината ще бъде открита още една изложба за поета, а по-късно през деня ще започне и конференция, организирана заедно с Института по литература при БАН и със Софийския университет „Св, Климент Охридски“, ще бъде издаден и юбилеен вестник.

Гл ас. д-р Кристина Йорданова от Факултета по славянски филологии на Софийския университет отправи своя поздрав към присъстващите и прочете поздравителен адрес от президента на Републиката Румен Радев. Президентът изразява своята увереност, че събитието ще бъде добър повод отново да погледнем към яркото творчество на Смирненски, да препрочетем стиховете му и въпреки дистанцията на годините да припознаем в тях вечните и съкровени стремления на личността. Със своята „Приказка за стълбата“ Христо Смирненски продължава да е бодливият глас на съвестта за всеки, поел към обществения и властови връх. Съвест, скована не от робски вериги, а покварена от суета и корист, се казва още в адреса на държавния глава.

4

Доц. д-р Александра Антонова от Института за литература при БАН отбеляза, че Институтът е подредил за първи път по-цялостна част от архивната сбирка на Смирненски, която е показвана до този момент спорадично и единично в общественото пространство. Тя представи изложените експонати и подчерта, че са подбрани лични документи на поета, сред които неговото кръщелно свидетелство, ученическата му книжка от Държавното средно техническо училище, студентската му книжка от Юридическия факултет на Софийския университет, издадена точно преди сто години – през 1918 г.

Във витрините са изложени и ръкописи на поета – стихове и проза, няколко първи издания, сред които „Разнокалибрени въздишки в стихове и проза“ от 1918 г. „Да бъде ден“ от 1922 г., посмъртно издаденото първо издание на цикъла „Зимни вечери“ от 1924 г.

1

По думите на доц. Антонова, изложените карикатури показват поета като изключителен сатирик и карикатурист. Показани са и снимки на поета, с брат му Тома Измирлиев и с неговото семейство.

Сред изложените експонати могат да се видят и документи от последните дни на Смирненски, които все още носят следи от кръвта му, температурни листове, няколко ръкописа и изумителното писмо до Надежда Измирлиева от 12 май 1923 г.

3

Гл. ас. д-р Емилия Алексиева от Института за литература при БАН разказа повече за архива на Смирненски, който се съхранява в Института и съдържа 339 архивни единици, групирани в няколко тематични гнезда – биографични материали, творчески материали, разделени на проза и поезия, илюстративни материали, съдържащи снимки, рисунки, карикатури на Христо Смирненски. В отделни корпуси е съхранена кореспонденцията му, както и спомени за поета.

Д-р Алексиева допълни, че Институтът притежава и голям снимков материал, както и любопитна сбирка от книги, които са били притежание на поета, както и първите издания на негови произведения.

6

Отбелязването на 120-годишнината от рождението на Христо Смирненски продължи с национална научна конференция на тема: „Светове и утопии“, която ще продължи два дни в Конферентната зала в Ректората. Организатори на събитието са Институтът за литература към Българската академия на науките, Националният литературен музей и Факултетът по славянски филологии на Софийския университет "Св. Климент Охридски". В програмата на конференцията са включени доклади на учени от различни български университети и институции.

11
7-1

Програма на конференцията