Събитието се организира от Катедрата по руска литература и Катедрата по славянски литератури на факултета по славянски филологии.

В лекцията „Литературный авангард и неоавангард: русская культура между культурным национализмом и глобальным нетворкингом“ („Литературният авангард и неоавангард: руската култура между културния национализъм и глобалния нетуъркинг“) чрез конкретни примери се обсъжда въпросът доколко постиженията на руския (литературен) авангард са транснационални и повлияват ли те на други културни / езикови полета. В авангарда на 10-те и 20-те години на ХХ век се наблюдават признаци на „световната революция“ (в литературата това са И. Еренбург, В. Маяковски, В. Шкловски, В. Хлебников и др., в други художествени области – А. Дънкан, И. Стравински, К. Малевич, Н. Гончарова, Л. Термен, В. Мейерхолд, С. Айзенщайн и т. н.). Късният авангард (ОБЕРИУ, Д. Хармс, А. Введенски, А. Липавски, К. Вагинов) обаче е интегриран в традицията на абсурдизма със задна дата. Но и неофициалното съществуване на „втория авангард“ в следвоенния период (конкретна и визуална поезия, концептуализъм, литературен пърформанс и проч.) напълно се вписва в актуалните трендове и литературната реакция срещу кризата на компетентностите на езика, макар че преките контакти са затруднени. Намират ли продължение авангардистките похвати в съвременната литература? Как можем да определим творчеството на Кирил Медведев, Роман Осминкин, Галина Римбу?

Томаш Гланц e старши научен сътрудник към Цюрихския университет. От 2000 до 2003 г. той е директор на Института за славистика и Източна Европа на Карловия университет в Прага; от 2007 до 2010 г. e старши научен сътрудник в Изследователския център за Източна Европа на Бременския университет, Германия; от 2011 г. е гост-професор в Базелския университет, Швейцария, а от 2010 до 2013 г. – в Института по славистика на Хумболтовия университет в Берлин. В периода 2005–2007 г. оглавява Чешкия културен център в Москва. Томаш Гланц е специалист по изкуството на пърформанса в Източна Европа, самиздата и неофициалната култура, руския и чешкия модернизъм (Роман Якобсон, авангарда, преноса / превода на теории), славянската идеология, съвременното руско изкуство и литература. Той е автор на многобройни публикации, между които последни са книгите: Autoren im Ausnahmezustand. Die tschechische und russische Parallelkultur („Автори в условията на извънредно положение. Чешката и руската паралелна култура“) (Berlin, 2017) и Pavel Pepperštejn: Memory is over („Павел Пеперщайн: паметта свърши“) (Ostrava, 2016).