Начало / Новини / Новини и събития / Университетската библиотека „Св. Климент Охридски” представи четвъртото разширяване на електронната научно-изследователска библиотека “Зограф”

   
Университетската библиотека „Св. Климент Охридски” представи четвъртото разширяване на електронната научно-изследователска библиотека “Зограф”

На 11 май, в деня на светите братя Кирил и Методий, в който се чества и професионалния празник на библиотекарите, в Софийския университет бе представено четвъртото разширяване на Зографската електронна научно-изследователска библиотека.

Събитието се проведе традиционно в библиотека „Филологии“ и бе открито от директора на Университетската библиотека доц. Анна Ангелова. Тя отбеляза, че когато преди четири години се поставяха основите на така наречената Зографска стая, е съществувала надеждата, че сбирката ще бъде разширена. „Но мисля, че никой от основателите, основоположниците на тази идея и нейното реализиране, не си е представял, че в крайна сметка ще успеем и с толкова бързи темпове и за толкова кратко време да стартираме от 162 славянски ръкописа от Зографския манастир, да допълним всички славянки ръкописи – 405 от сбирката на манастира, и заедно с всичките сбирки от страната и извън нея, днес да достигнем, преди последното разширение, 642 дигитални копия на славянски ръкописи“, каза директорът на Университетската библиотека. По думите й, това е доста сериозно дигитално наследство, един корпус, който дава възможност за работа на изследователите.

1

Доц. Ангелова посочи още, че средно годишно между 180 изследователи – повечето от чужбина, минават през библиотеката и работят в Зографската стая, като ползват ръкописи от „Зограф“, от Пловдивската народна библиотека, от Центъра за славяно-византийски проучвания "Проф. Иван Дуйчев", от сбирката на Националния исторически музей, от Манастира „Дионисий“ и всички други ръкописи, с които стаята разполага. По думите й, най-много се ползват ръкописите от Зографската сбирка, защото тя е ядрото и е по-малко изследвана до момента.

Доц. Анна Ангелова заяви, че идеята на екипа, който работи в електронната научно-изследователска библиотека “Зограф”, е всяка година тя да бъде разширявана и дигиталният корпус да се попълва.

2

Новите ръкописи са около 100 и са от три нови сбирки. Това са втората част на сбирката на Пловдивската народна библиотека, сбирката на Градския исторически музей – Самоков, от Регионалния исторически музей, отдел Възраждане – Варна и Народното читалище „Съгласие 1896” – Плевен.

По думите на доц. Анна Ангелова, развитието на Зографската стая се вписва напълно в контекста на 2018 г., обявена за Европейска година на културното наследство.

Ректорът на Алма матер проф. Анастас Герджиков поздрави всички с празника 11 май и отбеляза, че той освен традиционното си значение е и празник на всички, работещи в библиотеките, а това означава и на всички, които използват библиотеките.

4

Проф. Герджиков пожела успех на инициативата и благодари на всички, които са помогнали за създаването на тази прекрасна колекция и са съдействали за нейното разрастване – на партньорите от Зографския манастир, на всички, създали съдържанието през последните години – колегите от Университетската библиотека „Св. Климент Охридски“, колегите от Центъра за славяно-византийски проучвания „Проф. Иван Дуйчев“, от факултетите на Софийския университет, от библиотеките и музеите в страната, както и на най-новия партньор – читалище „Съгласие 1869“.

Директорът на Центъра за славяно-византийски проучвания „Проф. Иван Дуйчев“ проф. Вася Велинова поздрави всички с празника и посочи, че работата по събиране, издирване и описване на слaвянски ръкописи в Центъра е започнала много преди идеята за Зографската библиотека. Тя посочи, че когато през 1998 г. започва да се занимава с това, е научила, че за да се създадат такива сбирки от ръкописи, които са на най-невероятни места, за да се опишат, да се публикуват, най-напред трябва много търпение и уважение към хората, които са ги запазили, търпение, за да спечелиш тяхното доверие.

3

Тя благодари на ръководството на Софийския университет, че няколко години финансира тези проекти и всяка година се отчитат ръкописи, които са спасени и защитени: „Най-старото висше училище в България е истинското място, където трябва да битуват такива съкровища, където трябва да има тази библиотека. Тя е гаранция за духовното ни оцеляване в бъдеще“, посочи проф. Велинова, която благодари на всички партньори и колеги от Центъра и пожела нови постъпления през следващите години.

Маргарита Лазарова, секретар на читалище „Съгласие 1869“, изрази вълнението на екипа на читалището за възможността да участват в тази инициатива. Тя посочи, че съхраненото в читалището се дължи на търпеливата и неуморна работа на библиотекарите. Г-жа Лазарова подчерта, че в лицето на Центъра за славяно-византийски проучвания „Проф. Иван Дуйчев“ са намерили истински партньори и благодари за личните контакти и за безрезервната подкрепа. Тя пожела хубав празник на всички и добави, че и в бъдеще с уважение и готовност ще партнират на Софийския университет „Св. Климент Охридски“.

5

Директорът на Народната библиотека „Иван Вазов“ в Пловдив Димитър Минев поздрави колегите си с професионалния им празник и посочи, че заедно с екипа му са щастливи, горди и доволни, че техните ръкописи се намират в Зографската стая. Той подчерта, че връзките на библиотеката със Софийския университет и Центъра за славяно-византийски проучвания „Проф. Иван Дуйчев“ са дългогодишни и изключително професионални.

Димитър Минев обърна внимание, че към 57-те ръкописа, които до момента са включили в Зографската стая, прибавят нови 38 ръкописа. По думите му, това са значими и важни ръкописи. Той изрази увереността си, че ще се радват на голяма популярност и научен интерес, което е много важно и показателно.

7

Сред ръкописите има някои много интересни от периода XIII-XVII век – Пловдивски псалтир от XVI век, Марковски псалтир от 1638 г., Теодоров триод от първата половина на XIII век, Босненско сборниче, Пловдивски дамаскин от XVII век и други. Със сигурност, всичко, което е притежание на Пловдивската библиотека като ръкописна колекция през следващите години ще бъде също достояние на всички, които се интересуват в Зографската стая, подчерта Димитър Минев. Той поздрави ръководството на Университетската библиотека за направеното до момента, за инициативата. Нейното развитие е доказателство, че това е иновативно, много интересно и работещо решение.

8

Стартирала през 2014 г. с 286 дигитални копия на ръкописи от Зографската света обител, през 2017 г. сбирката наброява 642 електронни документи от Ватиканската апостолическа библиотека; Реймското евангелие (Франция); колекциите на НБ "Иван Вазов"– Пловдив; манастира Драгомирна (Румъния); Историческия музей „Акад. Йордан Иванов“ - град Кюстендил; Националния исторически музей и Троянския манастир. Софийският университет е представен с ръкописи от колекциите на Центъра за славяно-византийски проучвания „Акад. Ив. Дуйчев“, Централната университетска библиотека и библиотека „Теология”.

Инициативата се осъществява благодарение на сътрудничеството между Зографската света обител и Софийския университет, работата на изследователите от Катедра „Кирилометодиевистика", Центъра за славяно-византийски проучвания „Акад. Ив. Дуйчев“ и усилията на колегите от Университетската библиотека „Св. Климент Охридски".

Репортаж на Телевизия "Алма Матер":