Целта на проекта е повишаване видимостта на публикациите на изследователи/автори от България и постигане на по-висок персонален индекс на цитиране в сферите на обществените науки. Ще бъде разработен модел за цитатен указател, чрез който да се осигурява 360/24 достъп до информация за цитирани публикации на български език от български автори (обществени науки).

Научният форум бе открит от доц. Анна Ангелова, директор на Университетската библиотека „Св. Климент Охридски“, която поздрави всички в залата и подчерта, че присъствието им потвърждава, че темата е изключително актуална. „Темата е свързана не само с институционалната акредитация на отделните факултети, университети и самите изследователи, но тя се явява и неизменна част от работата на научните библиотеки и е тясно свързана с нашето ежедневие“, каза доц. Ангелова.

Тя пожела на добър час на Кръглата маса и изрази увереността си, че на форума ще бъдат представени както усилията и добрите практики, но r слабостите и проблемите в тази изключително сложна и деликатна тема, които тепърва трябва да бъдат решени.

Ръководителят на проекта проф. дфн Оля Харизанова благодари за проявения интерес към събитието и представи целта на проекта, като посочи, че темата е актуална, защото във всички конкурси, при кандидатстване в проекти, за растеж в научната кариера и др., се изискват доказателства за цитируемостта на изследователите.

По думите й, проблемът е особено голям в сферата на обществените и хуманитарните науки в България. Тя отбеляза, че се надява на срещата да се представят добри практики и да се види дали наистина има напредък в тази посока.

Проф. Харизанова обърна внимание на въпроса как изследователите доказват своята активност и кой ги оценява: „Нямаме инструмент в тази безпрецедентна ситуация на информационно заливане, който да ни помогне да докажем какво се случва в една или в друга подобласт на науката. Ако вие знаете да има такъв разработен инструмент в България в сферата на обществените науки за български автори, на български език, днес ще сме щастливи да го чуем“.

Проф. Харизанова заяви, че екипът на проекта си поставя задача да бъдат идентифицирани практиките в България и в чужбина и въз основа на това да проектира модел на цитатен указател за български автори, на български език в обществените науки. Следващата цел е да бъде разработен софтуерен прототип на този модел и да се направи проверка дали може да работи.

„Проблемът е наистина сериозен – не само защото нямаме такъв инструмент в момента, работещ достатъчно добре, а защото това е на практика новост за нашата страна“, подчерта проф. Харизанова.

Работата на научния форум продължи с доклад на Стефка Иванова на тема „Цитатно-справочната дейност в Централна медицинска библиотека. Нашият опит“. На форума имаше изказвания и от представители на библиотеката на Медицинския университет Варна и от Централната селскостопанска библиотека. Представена бе и системата за отчитане на научната и експертната дейност в БАН - SONIX, а Весела Цокева от Катедра „Библиотекознание, научна информация и политика“ към Софийския университет представи системата „Авторите“.

Кръглата маса завърши с дискусия.

Повече за проекта можете да намерите тук: http://citation.uni-sofia.bg/ .