Режисьор: Николай Георгиев
С участието на: Георги Арсов
Пред нас:
руините на вярата и съмнението
илюзиите на младостта и романтичния гении
лицемерието и искреността на смирения
Бунтът се ражда с настъпването на утрото. А утрото настъпва винаги, бавно и самоуверено. По едно и също време, с една и съща интензивност. Призори геният се буди от лудостта си, наречена сън.
„Падат искри, звездите са объркани. Падат, като от коси дълго ресани, изпълнено с гняв е перото на поета. “ – А. Мицкевич
Той – човекът прави своето откровение и в него се ражда бунта срещу създателя. Човекът знае, че утрото ще дойде отново със своята интензивност, със своята гъстота.
„Стените са тесни, коленете ми кървави, ходилата потъващи, гълтат, дишат тежко. Това е животът за който бях толкова любопитен. Живях го, изживях го, преживях го.“ – А. Георгиев
Не е ли това най-истинският път към себе си. Пиян от мисли, отрезвен от усещания, той – човекът върви по пътя на поколенията с кинжал забит в зората. Той – принцът се изправя пред теб, като пред себе си. Тръгни с него в това пътешествието - спектакъл.