Начало / Новини / Новини и събития / Президентът на Република Хърватия изнесе лекция в Софийския университет

   
Президентът на Република Хърватия изнесе лекция в Софийския университет

В Аулата на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ президентът на Република Хърватия г-жа Колинда Грабар-Китарович изнесе публична лекция на тема: „Всички трябва да сме едно на масата на солидарността“.

Президентът на Хърватия е на официално посещение в страната ни по покана на българския държавен глава.

На събитието присъстваха ректорът на Софийския университет проф. дфн Анастас Герджиков, деканът на Философския факултет проф. д-р Димитър Денков, деканът на Факултета по славянски филологии доц. д-р Бойко Пенчев, посланикът на Република Хърватска у нас г-жа Лйерка Алайбег, членовете на официалната делегация, придружаваща хърватския президент, Румяна Коларова, секретар по образование, наука и гражданско общество на Президента на Република България, Мартин Иванов, секретар по духовност, култура и национална идентичност на Президента на Републиката, Деяна Костадинова, началник на кабинет на Президента на Република България, посланици, преподаватели и студенти.

Събитието бе открито от декана на Философския факултет на Софийския университет проф. д-р Димитър Денков, който заяви, че при посещения на държавни глави сравнително е рядък случаят те да се явят и пред университетската общност. Когато такива посещения са изрично поискани и оправдани не от протокол, а от личен и общ интерес на колеги, следва както да благодарим, така и да се радваме, че от средите на университета понякога се появяват политически фигури, които на практика осъществяват най-доброто, което им е дало висшето училище - наред със семейството, родовата традиция и дълга към нацията, каза деканът на Философския факултет.

4

Той заяви, че Софийският университет е горд, че предоставя своята Аула за лекция на Колинда Грабар-Китарович - една от не многото жени, заемащи такъв висок държавен пост. „Естествено, в подобни случаи куртоазно може да се говори за общата историческа съдба, в която в повечето случаи сме били съюзници и в победи, и в загуби; може ритуално да натъртваме върху особените връзки, тръгващи от общия някога език и глаголицата; може да хвалим за настоящето и да сме оптимисти за бъдещето на двете страни, стоящи от двата края на Балканите. Но, както казах, не следва да ни радва само това, а обстоятелството, че пред нас е колега, стигнал до най-висшия държавен пост и запазил именно духа на университета и една важна работа в него“. Колега, пример за интердисциплинарност, съчетаваща филологическото образование на англицист, испанист и португалист с практиката на преводач на важни философски текстове, теоретик на политическото действие и реализатор на политически убеждения. „Не зная дали за самата Колинда Грабар-Китарович това е така, но ми се струва, че не можем да подминем началото на нейния път в това университетско преплитане на теория, лични качества и убеждения и осъзната политическа практика“ – каза още той.

5

Деканът на Философския факултет на Софийския университет се спря на пътя на Колинда Грабар-Китарович: „Упорит труд по образование и самообразование на една отличничка от гимназията в Риека, имаща щастието да завърши своето средно образование в САЩ по обмен, допустим за някогашна Югославия; следва дипломиране във филологическия одсиек на Загребачкото свеучилище, както чудесно хърватите наричат университета си с оня стар повей на дословните преводи“. През 1991 г. Колинда Грабар превежда от португалски на хърватски едно от най-значимите философски произведения на бразилско-хърватския философ Желко Лопарич, в който се подчертава опасността от научната безотговорност в името на свръхчовешки цели, с които се разкривали тайните на битието. Той подчерта, че тази книга проправя пътя на Колинда Грабар и в науката, и в политиката благодарение на проф. Анте Чович, тогавашен министър на образованието и науката в Хърватска. „И тук има една особена връзка с нашия университет: проф. Анте Чович е един от нашите най-добри партньори в организацията на магистърската програма по биоетика, негови трудове са преведени у нас“ – подчерта в словото си проф. Денков.

Преводът на Колинда Грабар е събитие в хърватската обществена и политическа мисъл, доминирана дотогава от особения праксис-марксизъм и произчичащата от него фундаментална онтология, не много по-различна от тая на философския националсоциализъм от хайдегоров тип. Според проф. Денков както Лопарич, така и Колинда Грабар изповядват една друга онтология – на откритостта, на свободата и на взаимното разбирателство, което не е свързано със задължителната победа на едно гледище; това е онтологията на реалността, проявяваща се в различие, което може да бъде разисквано, а не унищожавано в името на въобразена всеобща истина извън рамките на отделните научни системи.

И тук е мястото да кажа нещо за преводача като политик: когато видим служебната биография на Колинда Грабар-Китарович - отговорник за международните отношения на министерството на образованието и технологиите, министър на външните работи и главен координатор на присъединителния процес на Хърватска към ЕС, посланик в САЩ, помощник на генералния секретар на НАТО и днес председател на република Хърватска – е добре да виждаме един преводач в най-добрия смисъл на думата: посредник на здравомислието, филологически консервативен привърженик на правила и същевременно отворен човек към особености на речта, индивидите и нациите“.

Проф. Денков представи темата на лекцията на Колинда Грабар-Китарович: „Всички трябва да сме едно на масата на солидарността“, която изразява преводаческата идея за взаиморазбирането, при което събеседваме открито, като диалогизиращи сътрапезници в древния смисъл на търсачи на една обща и приемлива за всички истина. Тя е невъзможна без диалог.

2

Президентът на Република Хърватия г-жа Колинда Грабар-Китарович благодари за присъствието на този разговор за проблема на европейската солидарност. Тя отбеляза, че това е второто ѝ посещение в България и благодари за прекрасното приятелство, което има от българска страна.

„Както знаете, днес Европейският съюз е изправен пред много проблеми – на сигурността, но също социални, икономически и други. Виждали сме няколко терористични атаки, няколко миграционни вълни и всичко това причинява чувства, които са опасни за ЕС.”, каза г-жа Грабар-Китарович. Според нея днес съществуват физически заплахи пред съществуването на Европейския съюз не защото ще изчезне, а заради опасността от ерозия на европейските ценности, затова са необходими решителни действия.

„Патроните на терористически действия отнеха твърде много човешки животи, не само от европейски произход. Без сигурност няма просперитет. Ето защо вярвам, че всички ние трябва да бъдем едно на европейската масата на солидарността. Сега повече от всякога имаме роля, която трябва да изиграваме в заздравяването и формирането на този континент”, добави президентът на Хърватия.

6

Г-жа Колинда Грабар-Китарович заяви, че определянето на солидарността не е лека задача, а неин символ е масата, на която хората се събират като едно цяло семейство, като приятели. Масата е място, на което се взимат смели решения за предизвикателствата, срещу които сме се изправили днес. „Коренът на думата солидарност идва от думата солиден – ние сме посветени на нашата солидарност, защото имаме солидна кауза. За съжаление, твърде често сядаме на масата, но не дискутираме реалните проблеми – не говорим честно, не говорим открито и не афишираме тенденциите, които се случват в нашето ежедневие, тези грозни истини, и затова често и не предприемаме конкретни действия, в повечето случаи избягваме проблемите, а аз говоря за реалности, за действителности, които са в ежедневието на всеки един от нас”.

Според нея е важно да се говори по тези въпроси, но до ден-днешен те все още не са на масата. Тя даде пример с миграционните вълни в Европа, за които трябва да имаме предвид, че около милион и половина души са се запътили или вече са навлезли в Европа. „1.5 млн. от население от 4.5 млн. – това е един огромен процент, с който трябва да се съобразяваме. Нашите страни носят изключителна тежест в тази криза. В същото време трябва да помним, че миграционната криза не е кратко и еднократно събитие, трябва да помним факта, че това е криза, която ще бъде налична в продължение на години и ще се задържи.”, отбеляза президентът на Хърватия и уточни, че освен тези 1.5 млн. души, които вече са в Европа, има милиони други, които понастоящем са по крайбрежието на Средиземноморието, но също и 50-60 млн. души, които по цял свят мигрират поради подобни причини – бедност, глад, неграмотност, радикализация, война, тероризъм или климатични промени. „Всички тези причини ще бъдат дългосрочни и ще изискват дългосрочни действия. Не можем да разрешим настоящия проблем просто като си приказваме за един от тях. Трябва да се изправим пред всяка една от причините, а не само срещу ефектите, резултатите от кризата.”, каза г-жа Китарович.

10

Според хърватският президент солидарността и сигурността трябва да бъдат в основата на икономическия просперитет и е необходимо да изострим чувството си по всеки един от тези въпроси. Конкретни действия са необходими за затвърждаването на позицията и на Хърватска, и на България в Югозападните Балкани и в Европа.

В Брюксел се дискутират въпросите в контекста на солидарността, но според президента само дискутиране не е достатъчно: „Диалогът все още не е политика. Важно е да създадем политика. Необходима ни е обща визия с ясни решения, силни политики и силна платформа за действие.” Тя цитира латински автор от 1 век. пр. Хр., който пише – „Там където има единство, винаги има победа.” Според нея можем да стигнем до същия извод без да се връщаме назад 2000 години, а да черпим от ежедневието си, от уроците на историята: „Изглежда обаче забравяме този урок, в Европа по-скоро дърпаме в различни посоки, вместо да се сближаваме един към друг и да търсим единството. Сякаш чакаме винаги някой друг да вземе трудното решение.” Според Китарович всеки има отговорност в рамките на своя географски район да излезе със смелост и да предприеме стъпки, които да очертаят бъдещето.

Според президента трябва да обсъждаме приложенията на въпроса за сигурността, но не трябва да разглеждаме мигрантите и бежанците като заплаха, защото те също са жертва на тероризма. Когато говорим за екстремизъм, трябва да обсъждаме въпроси извън границите на ЕС, за да можем да защитим това, което е в нашите граници, както и да защитаваме и да засилваме шенгенската област, вместо да я отслабваме.

Според нея уроците от миграционната криза са, че не можем да останем себецентрични, не можем да си позволим да продължим да се караме и да се препираме, защото това отношение е корозивно за целия съюз.

„Преди всичко, системата, която съществува в момента е ретроактивно, а не проактивно разрешение. То не е и дългосрочно. Този вид политика третира предимно резултатите от кризата, нещата, които се случват, но не и корените, защото ние всички сме наясно, че корените ще продължат много дълго да произвеждат същите плодове.”, поясни Китарович. Тя очерта основните успехи до момента – подобряване на диалога, по-добър контрол на балканския път, разговорите с Турция за заздравяване за въпроса за сигурността. Според нея обаче трябва да бъдем много по-решителни, а не просто да оставяме решенията и действията на някого другиго. Необходимо е да се инвестира в тези райони, където се случват проблемите - в развитие, в помощ и в много други аспекти на кризата.

9

В лекцията си г-жа Колинда Грабар-Китарович повдигна въпроси за европейската солидарност като двупосочен процес и необходимостта от запазване на солидарността, но и на стабилността на обществата и проспектите за икономическо развитие на народите.

„Не можем да забравим хората, които действително страдат, защото това не са само европейците, но също и хората, които в момента умират заради война, заради глад, заради болести в Сирия и в другите райони с конфликти. Не можем да допуснем това унищожение да води до унищожение на още повече хора, защото обещанието за по-добър живот в европейската мечта се отнася за всеки човек.”, каза още тя и припомни, че искаме Европа да бъде пристан, убежище с икономически възможности, но в Хърватска добре помнят какво означава да бъдат изоставени, без чувство за сигурност: „Затова ние на свой ред трябва да уважаваме и защитаваме европейската мечта. Трябва да бъдем по-решителни във вътрешен и във външен план. Да заздравяваме солидарността и партньорствата ни във вътрешен план, а в международен да издигаме профила на Европейския съюз, така че той да бъде авторитетен в очите на околните.”, отбеляза Китарович. Чрез дипломатически мерки трябва да се действа, за да бъдат елиминирани корените на кризата – бедност, неграмотност, дискриминация на малцинства, на жени и на деца. Също така трябва да се действа срещу трафика на хора, който е част от миграционната криза, и да бъдат разработени мерки за развитие на регионите, които в момента са в конфликт.

Г-жа Колинда Грабар-Китарович повдигна и въпроса за икономическата енергия и сигурност в Централна Европа. Тя обясни, че при консолидирането на Европейския съюз са изградени взаимни връзки между Изток и Запад, но се пренебрегват връзките между Севера и Юга и в Централноевропейското пространство, простиращо се от Адриатика до Средиземноморието и Черноморието. „Много съм благодарна за това, че на държавно ниво помежду ни водим разговори за заздравяване на този вид партньорство и сътрудничество. Необходима ни е тази солидарност за изграждане на взаимната сигурност. Но също така са много важни контактите между бизнеса и взаимните връзки”, каза Китарович. Тя подчерта, че не става въпрос само за нова регионална организация, а за платформа на действие, която ще позволи конкретни проекти, особено в три ключови инфраструктурни области – дигитализирането на целия район, транспортирането и изграждането на интрамодални транспортни връзки като ж.п. връзки, речни, морски и въздушни връзки.

Президентът се спря и на темата за икономическата сигурност и интеграция на енергийни инфраструктури на целия регион и създаването на енергийни мрежи за подсигуряване на диверсификация на енергийни източници. „Това със сигурност ще укрепи нашите икономики и ще помогне за по-добрата сигурност и стабилност. Ще продължаваме с тази инициатива и съм убедена, че тези конкретни проекти ще заздравят нашия район в Европейския съюз, а и в Европейския съюз като цяло“.

Г-жа Колинда Грабар-Китарович говори и за консолидирането на Европа чрез довършването на европейските проекти, които работят добре на територията на западните Балкани.

В края на лекцията си г-жа Колинда Грабар-Китарович изрази радостта си за възможността за диалог и дискусия между нея и присъстващите в Аулата и покани всички заедно да бъдат на масата на солидарността на Европейския съюз, но също така и партнирайки си в глобален план, за да осигуряваме по-сигурно и по-стабилно бъдеще.

11

Г-жа Колинда Грабар-Китарович се срещна с ректора на Университета проф. дфн Анастас Герджиков и със студенти и преподаватели по хърватски език от Факултета по славянски филологии.

13