Начало / Университетът / Факултети / Исторически факултет / Академичен състав / проф. д-р Евгения Калинова - съвременна българска история

   

Приемно време:
вторник 10.00-12.00 в каб. 34

 

Телефон: (02) 9308/ 237

E-mail: kalinova@uni-sofia.bg

Адрес:
Исторически факултет
бул. „Цар Освободител“ 15
1504 София

Kalinova

Биографични данни:

  • 1973 - 1978 - Английска езикова гимназия - Пловдив
  • 1978 - 1983 - следва и завършва Исторически факултет - СУ „Св. Климент Охридски“ със специализация „История на България“, дипломна работа: „Политически отношения между България и САЩ през Първата световна война 1914-1918 г.“
  • 1983 - втора специалност английски език – СУ „Св. Климент Охридски“
  • 1984-1987 - докторант по Съвременна българска история към катедра „История на България“ – СУ„Св. Климент Охридски“
  • 1987 - асистент по Съвременна история на България в катедра „История на България“- Исторически факултет, СУ „Св. Климент Охридски“
  • 1988 (март) - доктор по история, докторска дисертация: „Европейските капиталистически страни в международната културна дейност на България 1956 – 1966 г.“
  • 1988 - старши асистент
  • 1989 - диплома по френски език – Институт за чуждестранни студенти – София
  • 1992 - главен асистент
  • 2001 - доцент по Съвременна история на България към катедра „История на България“; хабилитационен труд: „Победителите и България 1939-1945“
  • 2011 - професор по Съвременна история на България; хабилитационен труд „Българската култура и политическият императив 1944-1989“

Участие в научни организации и редколегии:

  • Член на Българското историческо дружество
  • Член на Българската Асоциация по Американистика – Bulgarian American Studies Association (BASA)
  • Член на Дружеството за ООН в България
  • Член на Тракийския научен институт
  • Член на редколегията на списание „История“
  • Член на Издателския съвет на Университетски комплекс по хуманитаристика „Алма Матер“
  • Член на Издателския съвет на Исторически факултет, СУ „Св. Климент Охридски“

Научни интереси:

Съвременна българска история; външна политика на България след Втората световна война; културна политика в периода на социализма; проблеми на малцинствата в България.

Проекти:

По Фонд „НАУЧНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ“ на СУ „Св. Климент Охридски“:

  • 2001 г. - „Христоматия по история на България 1944 – 1948 г.“ - научен ръководител;
  • 2002 г. - „Сталинизмът в България 1948 – 1953 г.“ - научен ръководител;
  • 2003 г. - „Христоматия по история на България 1953 – 1956 г.“ - научен ръководител;
  • 2004 г. - „Документи за българската история 1956 - 1971 г.“ - научен ръководител;
  • 2005 г. - „Българската история в документи – 70-те години на ХХ век“ - научен ръководител;
  • 2006 г. - „България през 80-те години на ХХ век – криза и крах на държавния социализъм“- научен ръководител;
  • 2006 г. - „Звуци от годините на социализма 1944 – 1989 г.“ – член;
  • 2007 г. - „Образи от годините на социализма 1944 – 1989 г.“ – член;
  • 2007 г. - „Историята в международната журналистика: употреби и злоупотреби“– член;
  • 2008 г. - „Въвеждане на нови архивни масиви и други извори в университетското преподаване по съвременна българска и световна история“– член;
  • 2009 г. - „Въвеждане в научна и образователна употреба на нови документални извори за съвременната българска история“– член;
  • 2010 г. - „Нови източници за изследване на „възродителния процес“– член;
  • 2011 г. - „Европейски интеграционни процеси от края на Втората световна война до края на 50-те години на ХХ век“– член;
  • 2012 г. - „Европейски интеграционни процеси от края на Втората световна война до края на 60-те години на ХХ век“– член;
  • 2013 г. - „Европейски интеграционни процеси през 70-те години на ХХ век“ - научен ръководител;
  • 2014 г. - „Европейски интеграционни процеси през 80-те години на ХХ век“ – научен ръководител.
  • 2016 г. - Ръководител на научния колектив по проект на тема: „Европейски интеграционни процеси през 90-те години на ХХ век“ – пета част
  • 2017 г. – Ръководител на научния колектив по проект на тема: „Реформи и реформени инициативи в България и света през ХХ в.“
  • 2018 г. - Ръководител на научния колектив по проект на тема: „България и Балканите през ХХ век: външна политика и публична дипломация“

Други научни проекти:

  • 2006 – 2009 г. – Project „Remembering Communism“ – Hosted by the University of Leiptzig, Sponsored by the Volkswagen Stiftung. Participants from Germany, Bulgaria and Roumania
  • 2009 – 2014 г. – „Университетски център за трансгранични българистични изследвания” – към фонд “Научни изследвания” към МОН.
  • 2010 г. – Project of the European Commission „Study on how the memory of crimes committed by totalitarian regimes in Europe is dealt with in the Member States“. Submitted by Prof. Dr. Carlos Closa Montero - Institute for Public Goods and Policy Centre of Human and Social Sciences - CSIC Madrid.

Избрани публикации:

Книги:

  1. Победителите и България (1939-1945). Университетско издателство „Св. Климент Охридски“. С., 2004. 448 с.
  2. Българската култура и политическият императив 1944-1989. С., „Парадигма“, 2011. 540 с.
  3. История на съобщенията в България (факти, събития, личности, проблеми). ИК „Ракла“. С., 1997. 160 с. (съавт. И. Марчева, И. Баева)
  4. Българските преходи 1944-1999. „Тилия“. С., 2000. 320 с. (съавт. И. Баева)
  5. Българските преходи 1939-2002. С., „Парадигма“, 2002. 511 с. (съавт. И. Баева)
  6. Следвоенното десетилетие на българската външна политика (1944-1955 г.).
  7. Лекционен курс. С., „Полис“, 2003. 263 с. (съавт. И. Баева)
  8. Българските преходи 1939-2005. Второ преработено и допълнено издание. С. „Парадигма“, 2006. 542 с. (съавт. И. Баева)
  9. University of Sofia “St. Kliment Ohridski”. The first 120 Years. Ed. by Ivan Ilchev. Sofia, St. Kliment Ohridski University Press, 2008. 249 с. (съавт.: И. Илчев, В. Колев, И. Баева, Цв. Тодорова)
  10. История на българите. Т. 3. – От Освобождението (1878) до края на Студената война (1989). Под редакцията на акад. Г. Марков. С., ИК „Труд“, 2009. 733 с. (съавт.: В. Танкова, Г. Марков, Р. Богданова, И. Марчева, Л. Огнянов, Й. Колев)
  11. Българските преходи 1939-2010. Трето преработено и допълнено издание. С., „Парадигма“, 2010. 586 с. (съавт. И. Баева)
  12. Социализмът в огледалото на прехода. С., „Изток-Запад“, 2011. 438 с. (съавт. И. Баева)
  13. История на Отечествения фронт/съюз в България. Том I. С., Университетско издателство „Св. Кл. Охридски“, 2012. 419 с. (съавт. Е. Кандиларов, С. Миланова, И. Марчева, И. Баева)
  14. Следвоенното десетилетие на българската външна политика (1944-1955). Лекционен курс. С., „Полис“, 2013. 318 с. Второ допълнено и прераб. издание.(съавт. И. Баева)
  15. Българи и турци. С., „ТАНГРА ТанНакРа ИК“, 2016, 383 с. (съавт.) Е. Калинова е автор на главите „Българските турци в модерна България (1878- 1944)“ (с. 152-177) и „Българските турци в социалистическа България (1944-1989)“ (с. 178-219)
  16. 16-а република ли? Изследвания и документи за българо-съветските отношения след Втората световна война. Изток-Запад. С., 2017, 700 с. (съавт. И. Баева)
  17. Софийски университет „Св. Климент Охридски“. Първите 130 години. С., 2018. (съавт. И. Илчев, В. Колев, И. Баева, Цв. Тодорова. Е. Калинова – автор на: с. 127–201)
  18. La Bulgarie contemporaine entre l'Est et l'Ouest. Editions L'Harmattan, Paris, 2001. 242 р. (съавт. И. Баева)
  19. Bulgarien von Ost nach West. Zeitgeschichte ab 1939. Braumueller, Wien, 2009. 195 р. (съавт. И. Баева)
  20. Contemporary Bulgaria – from the Eastern Bloc to the European Union. (in Greek). „Epikentro Publishers“, Thessaloniki, 2011. 300 р. (съавт. И. Баева)
  21. Illustrated History of Bulgaria. Scorpio. Sofia, 2017, 159 p. (co-author Iskra Baeva)
  22. Sofia University “St. Kliment Ohridski”. The first 130 Years. Sofia, St. Kliment Ohridski University Press,2018. 263 р. (IvanIlchev, Valery Kolev, Evgenia Kalinova, Iskra Baeva, Tzveta Todorova) (Е. Калинова – автор на: p. 125-202 – “TheUniversityunder“RealSocialism”)

Учебни помагала:

  1. История на България за ХI клас. С., „Отворено общество“, 1996. (съавт.: П. Делев, Г. Бакалов, П. Ангелов, Пл. Митев, Цв. Георгиева, Ст. Трифонов, Б. Василева, И. Баева)
  2. История на България за ХI клас. Книга за учителя. С., 1996. (съавт.: П. Делев, Г. Бакалов, П. Ангелов, Пл. Митев, Цв. Георгиева, Ст. Трифонов, Б. Василева, И. Баева)
  3. История на България от древността до наши дни. Учебно помагало за НУКК. С., Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1998. (съавт.: Д. Попов, Г. Бакалов, П. Ангелов, Цв. Георгиева, Ив. Стоянов, А. Пантев, М. Лалков, Ст. Трифонов, И. Баева)
  4. История на България за 10 клас. С., Просвета, 2001. (съавт.: П. Милца, С. Бернстейн)
  5. История на България от древността до наши дни. Учебник за 11 клас. С., „Планета-3“, 2001. (съавт.: П. Делев, П. Ангелов, Г. Бакалов, Цв. Георгиева, Пл. Митев, Ив. Илчев, И. Баева)
  6. История и цивилизация. Профилирана подготовка за 11 клас. С., „Планета-3“, 2002. (съавт.: П. Делев, П. Ангелов, Г. Бакалов, Цв. Георгиева, Пл. Митев, Ив. Илчев, И. Баева)
  7. История и цивилизация на България за 11 клас. Електронен учебник по проект на Министерство на образованието и науката. Книгоиздателска къща „Труд“, „Сирма АИ“, 2006 - http://212.39.92.39/e/prosveta/istoria_11/toc.html (съавт. П. Делев, В. Кацунов, Пл. Митев, И. Баева, Б. Добрев)
  8. История и цивилизация за 6 клас. С., „Просвета“, 2007. (съавт. М. Радева, Р. Гаврилова).
  9. Електронен илюстрован учебник по история за обучение на българи в чужбина. – на сайта на Научен проект „Университетски център за трансгранични българистични изследвания“. 2010 г. http://www.slav.uni-sofia.bg/index.php/publ/223 (съавт. И. Баева)
  10. Работни листове по „История и цивилизация“ за 10. клас. „Булвест 2000“, С., 2014. (съавт. И. Баева)
  11. Работни листове по „История и цивилизация“ за 11. клас. „Булвест 2000“, С., 2015. (Искра Баева)
  12. История и цивилизация за 7. клас. Издателство „Булвест 2000“, С., 2018. (съавт.: Георги Якимов, Искра Баева, Евгения Калинова, Надка Васева)
  13. Учебник по история и цивилизации за 9. клас за профилирано и професионално образование с интензивно изучаване на чужд език – част 1 и 2. Издателство „Булвест 2000“, С., 2018 (Андрей Пантев, Искра Баева, Евгения Калинова, Георги Якимов, Валентина Павлова, Пенка Костадинова, Зорница Велинова-Тренчева, Ростислав Ботев, Надка Васева, Веселина Иванова)
  14. Учебник по история и цивилизации за 9. клас – първа и втора част при обучение с интензивно изучаване на чужд език. Издателство „Булвест 2000“, С., 2018. (Искра Баева, Евгения Калинова, Георги Якимов, Надка Васева, Веселина Иванова)

Статии:

  1. Културните институции в България 1944-1958 г. (с оглед на техните международни културни връзки). – В: Развитие на политическата система на социализма. С., 1984, 89-96.
  2. Eвропейските капиталистически страни в сферата на международната културна дейност на България през втората половина на 50-те години. – В: Годишник на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ – Исторически факултет, т. 81, 1988, 5-57.
  3. Eвропейските капиталистически страни в културната политика на България (втората половина на 50-те години). – Векове, 1988, № 3, 5-19.
  4. Bulgaria and the International Cultural Organisations (Mid-50s - Mid-60s). – Bulgarian Historical Review, № 4, 1991, p. 3-20.
  5. Дипломатът и историята (мемоарите на Джордж Рендъл през погледа на историка). – Ново време, 1992, № 4, 88-96.
  6. България, Втората световна война и пътят към мира. – В: Страници от българската история ( събития, размисли, личности), ч. II, С., 1993, 87-111.
  7. Българската култура пред погледа на западноевропееца. – История, 1993, № 3, 8-20.
  8. Проблеми от историята на България и света в най-ново време. – История, 1993, № 3, 40-64.
  9. Новата мемоарна вълна. – Политически изследвания, 1995, № 1, 75-81.
  10. България 1944-1948: години на преход. – Минало, 1995, № 4, 83-86.
  11. Bulgarian Intellectuals and Western European Culture after World War II. – South East European Monitor, (Vienna, Austria), 1995, № 3, 59-70. (Българските интелектуалци и западноевропейската култура след Втората световна война)
  12. Колко Германии? Съюзниците и съдбата на германската държава (1945-1949 г.) – Известия на Института за военна история, т. 59, С., 1996, 140-176.
  13. Bulgaria 1944-1948: Years of Transition. – Actes de deux journees de travail sur la transititon „Les mecanismes de la transition dans l’Europe des transformations“. Komotini, April, 1995. Athenes, 1996, 147-152. (България 1944-1948: години на преход)
  14. Федерална република Германия в културната политика на България (1949-1966 г.). – В: Collegium Germania 2. Probleme der Entwicklung Bulgariens in den 20-er bis 90-er Jahren des 20. Jahrhunderts. Sofia, 1997, 285-304.
  15. „Разрешеният“ културен обмен на България със Западна Европа от средата на 50-те до средата на 60-те години. – В: Лица на времето. т. II, С., 1997, 239-266.
  16. Българската и съветската позиции по германския въпрос до средата на 50-те години. - В: България в сферата на съветските интереси. С., 1998, 173-182.
  17. Българският творец и границите в пътя му на Запад. – В: Границата в историята. С., 1999, 123-137.
  18. Преди и след спускането на „желязната завеса“ (Западноевропейската култура в България от 9 септември 1944 до края на 50-те години) – В: Модерният историк. Въображение, информираност, поколения. С., 1999, 226-239.
  19. Германският въпрос и българската външна политика от края на Втората световна война до средата на 50-те години. – В: Модерна България. С., 1999, 313-337.
  20. Културни връзки между България и Франция след Втората световна война до края на 60-те години. – Исторически преглед, 1999, № 3-4, 113-144.
  21. Das kommunistische Regime und die westeuropaische Kultur in Bulgarien (bis zum Ende der funfziger Jahre). – In: Die Bulgaren und Europa von der Nationalen Wiedergeburt bis zur Gegenwart. Sofia, 1999, 223-242. (Комунистическият режим и допускането на западноевропейската култура в България (9 септ. 1944 - края на 50-те години)
  22. Победителите винаги имат право. Съдбата на германските имущества в България и
  23. на българските претенции спрямо Германия след Втората световна война. – Collegium Germania, vol. 3 - Die Rolle der Wirtschaftsbeziehungen zu eutschland in der Entwicklung Bulgariens. Von den 1930er Jahren bis zur Gegenwart. Sofia, 2000, 201-226.
  24. Българските национални ценности след Втората световна война до края на 80-те
  25. години. – История, 2000, № 3-4, 25-27.
  26. Българският вариант на съветското „размразяване“ в културата 1953-1963 г. – В: България и Русия през ХХ век. Българо-руски научни дискусии. С., 2000, 418-424.
  27. La France dans la politique culturelle de la Bulgarie apres la Deuxieme guerre mondiale jusqu'a la fin des annees cinquante. – Interferences historiques, culturelles et litteraires entre la France et les pays d'Europe centrale et orientale. Sofia, 2000, 55-67. (Франция в културната политика на България след Втората световна война до края на 50-те години)
  28. Държавата и българската външна търговия - традицията в полза на идеологията. – В: Историкът – гражданин и учен. Сб. в чест на акад. Илчо Димитров, С., 2001, 255-271.
  29. България в плановете и действията на Великобритания -1939-1944 г. – Във : Втората световна война и Балканите. С., 2002, 24-40.
  30. The United States Notion of Eastern Europe from the 1950s till the 1990s – Adequacy and Inadequacy. – In: America Imagined. Blagoevgrad, 2002, 178-184.
  31. Георги Димитров между БРП (к) и Сталин. – В: Георги Димитров между възхвалата и отрицанието. Студии и статии. С., 2003, 82-94.
  32. Преориентацията на българската външна търговия (септември 1944 – 1949 г.). – В: Двадесетият век. Опит за равносметка. С., 2003, 282-291.
  33. Политическата култура – между войната и мира. – In: Politische Kultur in Bulgarien seit 1878, Deutschland und Sudosteuropa. Collegium Germania IV. Sofia, 2003, 130-149.
  34. The U.S. Policy towards Eastern Europe in the 1960s. – In: America in the 21st century. International conference, Sofia, November 21-22, 2003. Proceedings. CD-ROM. (co-author I. Baeva)
  35. Следвоенното бъдеще на Германия в плановете на СССР, САЩ, Великобритания и Франция (1941-1945 г.) – В: Иронията на историка. Сб. в памет на проф. Милчо Лалков. С., 2004, 354-371.
  36. Насилието в политиката на българската държава към българските турци 30-те-80-те години на ХХ век. – История, 2004, № 3, 52-64.
  37. Constituye el socialism de Estado una interruption historica en Bulgaria y en la Europa Oriental? – Lamusa, (Spain), 2004, № 2, 247-251. (co-author I. Baeva)
  38. В услуга на Москва – Васил Коларов. – В: Български държавници 1944-1989. С., 2005, 77-90.
  39. Победителите и българският военен принос срещу Германия през Втората световна война. – Във: Втората световна война, България и следвоенният свят. С., 2005, 80-93.
  40. Антихитлеристката коалиция и България в края на Втората световна война. – Международни отношения, 2005, № 2-3, 93-96.
  41. Българската външна политика в руслото на съветската – възможни ли са разминавания? – В: Следвоенна България между Изтока и Запада. С., 2005, 20-30.
  42. Българите и България. Хилядолетия в Европа. –http://www.mfa.government.bg/history_of bulgaria/ 2005. (съавт.: П. Делев, Пл. Митев, В. Кацунов, И. Баева)
  43. Своенравният дипломат. Мейнард Барнс и политиката на САЩ към България 1944-1945. – Във: Втората световна война и България 1939-1947 г. Сливен, 2006, 82-88.
  44. Културните измерения на кризата в България през първата половина на 80-те години. – В: Сб. в чест на доц. д-р Минчо Минчев. Велико Търново, 2006, 188-203.
  45. Научни подходи в изследванията за политиката към турското население в България в периода 1944-1989. – В: Предизвикателства на промяната. С., 2006, 302-307.
  46. Българо-югославските отношения 1953-1963 – между идеологията и прагматизма. – В: Проблемът Изток-Запад. България и Балканите. С, 2006, 224- 251.
  47. Симбиозата власт-интелигенция в България през 70-те години на ХХ век. – В: Преломни времена. Сб. в чест на проф. Любомир Огнянов. С., 2006, 770-795.
  48. Историческите рефлексии на българския преход. – В: Историческата наука в България – състояние и перспективи. С., 2006, 265-276. (съавт. И. Баева).
  49. Is State Socialism in Bulgaria and Eastern Europe a Historical Interruption? – In: Spaces, Gaps, Borders. Vol. 1, Literature and Cultural Studies. Sofia, 2006, 69-74. (co-author I. Baeva).
  50. Привилегията „социална принадлежност“ в българското висше образование. – В: Учител на учителите. Сб. в чест на проф. Йордан Шопов. С., 2006, 51-64.
  51. Българската външна политика в руслото на съветската. Възможни ли са разминавания? – В: Мир и конфликти в Югоизточна Европа. ИФ-94 – РИМ-Кюстендил, 2006, 247-255.
  52. Интеллигенция и власть в Болгарии перед вызовом перестройки второй половины 1980-х годов. – Восточноевропейские исследования. Международный журнал по социальным и гуманитарным наукам. Москва-Trnava, 2006, № 4, 52-63.
  53. Живков и Людмила – драмата на бащата или на политика. – Историята, 2007, № 2 – Живковизмът, 14-17.
  54. Културна политика в преходното време – 9 септември 1944 – 1947. – В: Историкии. Научни изследвания в чест на доц. д-р Стоян Танев. Шумен, 2007, 466-490.
  55. Журналистите и „българската следа“ в атентата срещу папа Йоан Павел ІІ (1981-1989). – В: Историята в международната журналистика: употреби и злоупотреби. С., 2008, 29-66.
  56. „Българската следа“ и нейната употреба след 1989 г. – В: Историята в преход. Сб. в чест на проф. Драгомир Драганов. С., 2008, 309-322.
  57. Отечественият фронт в България 1942 – 1944 г. – с поглед към бъдещето. – В: 65 години ОФ – съюз, история, еволюция и съвременност. С., 2008, 35-39.
  58. Българската културна пропаганда в Западна Европа след Втората световна война. – В: Университетски четения и изследвания по българска история. С., 2008, 594-606.
  59. Националната кауза и българската културна пропаганда в Западна Европа след Втората световна война. – В: История и историография. Сб. в чест на проф. Мария Велева. С., 2008, 177-185.
  60. Интеллигенция и власть между двумя волнами десталинизации в Болгарии (1956 –1961 годы). – В: 1956 год. Российско-болгарские научные дискусии. Москва, 2008, 329-356.
  61. България и съветско-югославското „сближаване“ 1953-1958. – In: Spoljna politika Jugoslavije 1950-1961. Zbornik radova. Beograd, 2008, 118-138.
  62. Трудното начало – отричането от „Възродителния процес“ (10 ноември 1989 – януари 1990 г.) – В: Толерантният националист. Паметен сборник от приятелите на проф. Стайко Трифонов. С., Парадигма, 2009, 343-366.
  63. Българо-турските отношения от 20-те до края на 50-те години – в търсене на верния тон. – В: Общите граници на разбирателството. България и Турция – партньори в ХХI век. С., Международен център за изследване на малцинствата и културните взаимодействия, 2009, 83-96. (Същото на англ. р. 97-110 – Bulgarian-Turkish Relations from the 1920s to the end of 1950s – In Search of the Right Tone)
  64. Съветските и британските планове за България през Втората световна война. – В: Русия и България – между „филството“ и „фобството“. Материали от научните конференции „Русия и Европа през ХХ век“ и „Русия в българската история“. Съст. И. Баева. Изд. ИФ-94“ и „Анамнезис“, 2009, CD-ROM, ISBN: 978-954-9445-09-1 (file 18, с. 273-284).
  65. Антихитлеристката коалиция и българският военен принос в антифашистката съпротива. – Понеделник, 2009, № 5/6, 117-125.
  66. „Възродителният процес“ – върхът на айсберга. Българската държава и турската етническа общност в страната (средата на 30-те – началото на 90-те години на ХХ век). – Във: „Възродителният процес“. Том I – Българската държава и българските турци (средата на 30-те – началото на 90-те години на ХХ век). Сб. документи. Съст. И. Баева, Е. Калинова. Изд. Държавна агенция „Архиви“, С., 2009, 5-42.
  67. Иван Башев – политикът интелектуалец. – В: Иван Башев – политик, държавник, дипломат. С., Университетско издателство “Св. Климент Охридски”, 2009, 41-59. (съавт. И. Баева)
  68. България в съветската политика в годините на Втората световна война/ Место Болгарии во внешней политике Советского союза в годы Второй мировой войны. – В: 65 години от победата над фашизма/ 65 лет победы над фашизмом. София, 2010, 45-54/150-157.
  69. Политикът интелектуалец. – Понеделник, юли 2010, 11-27. (съавт. И. Баева)
  70. Балканската политика на България – предизвикателствата от запад и от юг (1944 – 1989 г.). – В: Изследвания по история на социализма в България 1944-1989. С., 2010, 712-813.
  71. Етнически и религиозни общности в следвоенна България. - В: Изследвания по история на социализма в България 1944-1989. С., 2010, 517-559. (съавт. И. Баева)
  72. Изтъняващата „желязна завеса“ – България и Гърция – 60-те – 80-те години на ХХ век. – В: България и Европа през съвременната епоха. Сб. в чест на проф. Д. Сирков. С., 2010, 194-215.
  73. Bulgarian-Turkish Diplomatic Relations (1980 – 1985). – In: Turkish-Bulgarian Relations: Past and Present. Ed. Mustafa Turkes, TASAM Publication, Istanbul, 2010, 79-87.
  74. Bulgarian Transition and the Memory of the Socialist Past. – In: Remembering Communism. Genres of Representation. Ed. by Maria Todorova. Social Science Research Council, New York, 2010, 57-94. (co-author I. Baeva)
  75. Study on how the memory of crimes committed by totalitarian regimes in Europe is dealt with in the Member States. Submitted by Prof. Dr. Carlos Closa Montero – Institute for Public Goods and Policy Centre of Human and Social Sciences - CSIC Madrid, Spain, 2010. (сo-author I. Baeva) Available at: http://ec.europa.eu/justice_home/doc_centre/rights/studies/doc_rights_studies_en.htm
  76. Bulgarian Turks during the Transition Period. – In: Bulgaria and Europe. Shifting Identities. Ed. by Stefanos Katsikas. Anthem Press, London, 2010, 63-78. (co-author I. Baeva)
  77. Die kommunistische Ara im kollektiven Gedachtnis der Bulgaren. – In: Postdiktatorische Geschichtskulturen im Suden und Osten Europas. Herausgegeben von Stefan Troebst. Wallstein Verlag, Gottingen, 2010, 405-501. (mit I. Baeva und N. Poppetrov)
  78. „Българската следа“ в атентата срещу папа Йоан Павел II – митове и реалности след 1989 г. – В: Политологията като наука и академична дисциплина в България: Състояние, проблеми, перспективи. Университетско издателство „Стопанство“. С., 2011, 193-202.
  79. Споменът за „възродителния процес“ и неговата политическа употреба в годините на прехода. – В: Нови източници за изследване на „възродителния процес“. С., Парадигма, 2011, 67-82.
  80. Александър Жендов или за нуждата ни от герои. – В: Исторически личности и идеи. Сборник в чест на проф. д-р Искра Баева. Университетско издателство „Св. Климент Охридски“. С., 2011, 91-100.
  81. Политическото семейство Тодор и Людмила Живкови. – В: Светът на българина през ХХ век. Сборник с доклади от национална научна конференция. С., Парадигма, 2011, 65-71.
  82. Българо-югославските отношения 1963 – 1967 – опроверганите надежди. – В: Призвание и всеотдайност. Сб. в чест на 70-годишния юбилей и 40-годишната научна дейност на проф. д. и. н. Витка Тошкова. С., Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 2011, 125-141.
  83. Българо-турските отношения през първата половина на 80-те години на ХХ век – Пътят към кризата. – В: Кризите в историята. ХVI Кюстендилски четения. Съст. Вл. Станев. С.,
  84. 2011, 219-236. ISBN 978-954-8191-18-0, http://lib.sudigital.org/record/18925/files/SUDGTL-BOOK-2012-030.pdf?version=1
  85. Антихитлеристката коалиция и съдбата на България (1939-1945). – В: Дриновський Збiрник. Том IV. Академiчне видавництво iм. проф. Марина Дринова. Харкiв-Софiя, 2011, 258-269.
  86. Интеллигенция и власть в Болгарии: непростые взаимоотношения (середина 50-х – первая половина 60-х гг. ХХ в.) – В: В поисках новых путей. Власть и общество в СССР и странах Восточной Европы в 50-е – 60-е гг. ХХ в. М., Институт Славяноведения РАН, 2011, 661-705.
  87. State Policy towards the Turkish Minority in Bulgaria (1944-1989). – In: Minorities in the Balkans. State Policy and Interethnic Relations (1804-2004). Ed. by Dushan T. Batakovic. Institute for Balkan Studies of the Serbian Academy of Sciences and Arts. Belgrade, 2011, 221-236.
  88. Предпоставки и последици на културната политика на Людмила Живкова. – Международни отношения, № 6, 2012, 61-70.
  89. Предпоставки и последици на културната политика на Людмила Живкова. – Ново време, № 11, ноември 2012, 71-80.
  90. Интелигенцията и комунистическият режим в България в началото на 60-те години. – Годишник на СУ „Св. Климент Охридски“. Исторически факултет. т. 100. С., 2012,
  91. 293-379. – The Intellectuals and the Communist regime in Bulgaria in the Beginning of the 1960s. – Annuaire de l’Universite de Sofia “St. Kliment Ohridski”. Faculte d’histoire. Tome 100, Sofia, 2012, 292-324.
  92. Насилствената смяна на имената на българските турци и отражението й върху българо-турските отношения (декември 1984 – март 1985 г.) – България и Балканите в сферата на европейските влияния през ХIX – XXI век. В. Търново, 2012, 316-326.
  93. Антихитлеристката коалиция и България в края на Втората световна война. – В: Уроците от победата над фашизма и европейската безопасност. С., 2013, 39-43.
  94. Интеграционни процеси в Източния блок в началото на 60-те години (исторически и историографски аспекти). – В: Интеграционните процеси през 60-те години на ХХ век. Университетско издателство „Св. Климент Охридски“. С., 2013, 30-47.
  95. Политиката на Людмила Живкова за „културно отваряне на България към света“ – предпоставки и специфика. – В: Културното отваряне на България към света. С., 2013, 39-55.
  96. Кимон Георгиев и мирният договор на България след Втората световна война. – Годишник на Регионален исторически музей – Пазарджик. Том IV. Пазарджик, 2013, с. 137-148.
  97. Българската културна пропаганда в Западна Европа през втората половина на ХХ век. – В: Минало, настояще и перспективи на чуждестранната българистика. Съст. П. Карагьозов, Ю. Стоянова. С., 2013, 47-53.
  98. Културата и идеологическият императив зад „желязната завеса“ в началото на Студената война. – Епохи. Историческо списание на ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“, 2013, № 2, 155-171.
  99. България и Антихитлеристката коалиция в учебниците по история. – Във: Втората световна война през погледа на подрастващото поколение. С., 2014, 81-101.
  100. Културата и идеологическият императив зад „желязната завеса“ в началото на Студената война./ Culture and Ideological Imperative Behind the Iron Curtain at the Beginning of the Cold War. – В: Реставрация на паметта. Не/познатите художници от една картина. Съст. Пл. Петров. С., 2014, 8-15/ Restoration of Memory.The not/Known Artists from one Picture. Sofia, 2014, 16-22.
  101. Комунистическата партия и интелигенцията в България (1944-1989). – В: Историята, която усмихва. Сб. в памет на проф. Румяна Кушева. С., 2014, 168-178.
  102. Съвременните измерения на Балканските войни. – В: Свиленград и Балканските войни. Т. 2. Свиленград, 2014, 87-105.
  103. Социалистическата интеграция през 70-те години на ХХ век и поредният опит на България за „сближаване“ със СССР. – В: Европейски интеграционни процеси през 70-те години на ХХ век. Университетско издателство „Св. Кл. Охридски“. С., 2014, 42-70.
  104. Българското участие във войната срещу Германия и волята на победителите. – В: Победата над фашизма и съвременният свят. С., 2014, 55-64.
  105. Проект ассимиляции болгарских турок в контексте болгаро-турецких отношений в 80-е гг. ХХ в. – В: Балканы в европейских политических проектах XIX-XXI вв. Москва, Институт Славяноведения РАН 2014, 593-620.
  106. Remembering the "Revival process" in Post-1989 Bulgaria. – Remembering Communism, Private and Public Recollection of Lived Experience in Southeast Europe. Edited by Maria Todorova, Augusta Dimou and Stefan Troebst, CEU PRESS, Central European University Press, Budapest – New York, 2014, p. 567–
  107. Софийският университет „Св. Климент Охридски“ във водовъртежа на политическите събития (1956-1958). – В: Образованието в социалистическа България. Между традицията и комунистическата идеология. В. Търново, 2015, 51-66.
  108. САЩ и раждането на българската опозиция след Втората световна война – „случаят“ Мейнард Барнс и Никола Петков. – Исторически преглед, 2013(2015), № 5-6, 90-101.
  109. The Communist Party and the Intelligentsia in Bulgaria (1944-1989). – In: The Hisrtory that Makes Us Smile (In memoriam of Prof. Rumyana Kusheva). Sofia, 2015, 152-161.
  110. Имаше ли алтернатива 9 септ. 1944 г.? – В: 70 години от поврата на Девети септември 1944 г. – исторически предпоставки и последствия. Сб. научни изследвания. С., 2015, с. 28-49.
  111. Победителите и мирният договор с България. – В: 70 години от победата над фашизма. Поуките за света и бъдещето на човечеството. С., 2015, 53-63.
  112. Българското кино и властта през 70-те години на ХХ век. - В: Преводът - мост между езици и култури. Изследвания в чест на проф. Людмила Илиева. С., 2015, 418-428.
  113. Bulgarian Intelligentsia and the Reforms in the Sphere of Culture at the End of 1980s.- Bulgarian Historical Review, 2015,3-4, 27-33.
  114. България в плановете и действията на СССР, САЩ и Великобритания 1939-1945 г. - В: България във Втората световна война и следвоенна Европа. Хасково, 2016, 11-33.
  115. Пътят към втората изселническа спогодба между България и Турция (50-те-60-те години на ХХ век). – В: Послания на историята. Юбилеен сборник в чест на професор Мария Радева. С., 2016, 365-378.
  116. Пътят към кризата в българо-турските отношения (първата половина на 80-те години на ХХ век). - В: Политологията пред глобалните и националните предизвикателства в началото на ХХI век. ИК-УНСС, С.,2016, 239-244.
  117. Изселнически практики и политиката на България (края на XIX– края на ХХ век). – В: Миграциите: Европа между историческия опит и страховете на съвременността. С., 2016, 111-136.
  118. Републиката в България – кога и как стана възможна? – Журнал за исторически и археологически изследвания, № 3, 2016, 69-92.
  119. „Народната демокрация“ – началото и краят на една идея. – Ново време, № 3-4, 2016, 85-104.
  120. България и Турция в навечерието и началото на Втората световна война (1939-1941). – В: Великите сили, Балканите и България през Втората световна война. С., 2016, 210-230.
  121. Третият опит за „16-та република“. – В: Интеграция и дезинтеграция в Европа през 80-те години на ХХ век. С., 2016, 99-132.
  122. Победителите и българският въпрос на Парижката мирна конференция 1946 г. – В: Васев, С., К. Христов. България на мирната конференция Париж 1946. С., 2016, 7-42. (съавт. И. Баева)
  123. Реалният облик на антинацистката съпротива в България. - Ново време, № 1-2, 2017, 83-109. (съавт. И. Баева)
  124. Съветското посредничество в българо-турската криза от лятото на 1989 г. – В: Интердисциплинарни изследвания. Юбилеен сборник, посветен на проф. д-р Георги Янков, заслужил професор на УНСС. София, 2017, 310-325.
  125. Дипломатическият триъгълник: София-Москва-Анкара (средата на 20-те – началото на 40-те години на ХХ век). – В: Скок в бъдещето: голяма Евразия или голяма Европа? Сб. В памет на проф. Христина Мирчева. AlmanachViaEvrasia, 2016, № 5, С., 2017, 27с. ISSN ONLINE 1314-6645- http://www.viaevrasia.com/documents/9.%20EVGENIYA%20KALINOVA,%20VIA%20EVRASIA,%202016,%205.pdf
  126. Значението на българските архиви за изследването на „Възродителния процес“. – Архивен преглед, № 2, 2016, 123-130. (съавт. И. Баева)
  127. Изселническата вълна от лятото на 1989 г. – опити за разрешаване на кризата в българо-турските отношения. – Балкани, № 6.1- Миграциите и Балканите от древността до наши дни. 2017, 55-65.
  128. Историята – начин на употреба по време на „възродителния процес“. – В: „Фабрика за история“. Т. II- Публична история. Събития. Памет. С., 2017, 51-61.
  129. Българо-британски културни връзки след Втората световна война до края на 60-те години на ХХ век. – Дзяло. Е-списание в областта на хуманитеристиката. Х-ХХIв. год. V, 2017, брой 10; ISSN1314-9067, 21 с. - http://www.abcdar.com/magazine/X/Kalinova_1314-9067_X.pdf
  130. Москва, „възродителният процес“ и кризата в българо-турските отношения 1985 – 1989 г. – В: Историкът – изследовател и популяризатор. Сб. в чест на 70-годишнината на акад. Георги Марков. С., 2017, 388–425.
  131. България и Турция в навечерието и началото на Втората световна война 1939-1941 г. – В: Втората световна война. 70 години по-късно. С., 2018, 289-308.
  132. Изселническата вълна от лятото на 1989 г. – вътрешни и външни измерения. – В: Светът на българина през ХХ век. Втора национална научна конференция, 22-23 юни 2017 г., Димитровград. С., 2018, 469–482.
  133. Реформите в българската култура в края на 80-те години на ХХ в. – В: Реформи и реформени инициативи в България и света през ХХ век. С., Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2018, 79-93.
  134. България в десетилетието след Втората световна война – политически и културни измерения. – В: Елиезер Алшех и „естетиката на безобразието“. Съст. Пламен В. Петров. С., 2018, 194-221.
  135. България, победителите и мирният договор след Втората световна война. – В: Нова България и мирът след Втората световна война.С., 2018, 13–44.
  136. Българската 1989 г. в югославските медии. – В: Трети международен конгрес по българистика, 23-26 май 2013 г. Секция „История и археология“. Подсекция „Съвременна българска история“. С., 2014 (2018), 176–192.
  137. Диалог по време на криза. Българо-турските разговори 1986–1988 г. – В: Религия, национална идентичност и държавност на Балканите през XIX–XXIвек. Т. I. Университетско издателство „Св. св. Кирил и Методий“. В. Търново, 2018, 211–230.
  138. Москва и болгаро-турецкий кризис лета 1989 г. – StudiaHistoriaeBulgariaeetEuropaeOrientalis. К юбилею Т. В. Волокитиной. Москва, Институт славяноведения РАН, 2018, 106-116.

 

Съставителство:

  1. „Възродителният процес“. Том I – Българската държава и българските турци (средата на 30-те – началото на 90-те години на ХХ век). Сб. документи. Съст. И. Баева, Е. Калинова. Изд. Държавна агенция „Архиви“, С., 2009, 751 с.
  2. „Възродителният процес“. Том II – Международни измерения (1984 – 1989). Сб. документи. Съст. И. Баева, Е. Калинова. Изд. Държавна агенция „Архиви“, С., 2009, 848 с.
  3. Българската държава и българите 1947-2008. Подбрани извори за българската история. Том IV. Книга втора. Тангра ТанНакРа, С., 2009, 408 с. (съавт.: Г. Марков, А. Рабаджийска, Д. Илиева, Я. Банков, И. Баева, Хр. Темелски, Пл. Павлов, В. Мичева )
  4. История на България по дати. Българската хроника. С., ИК „Труд“, 2003. (съавт.: В. Кацунов, Пл. Митев, В. Колев, И. Баева).
  5. Vademecum.Contemporary History. Bulgaria. A guide to archives, research institutions, libraries, associations, museums and places of memorial. Leipzig, 2007. (co-authors: I. Baeva, St. Troebst, V. Stoyanova, N. Poppetrov)
  6. The Encyclopedia of Transitional Justice. Eds. Lavinia Stan and Nadya Nedelsky. Cambridge University Press, New York, 2012. (co-author I. Baeva – articles on Bulgaria)
  7. Преломни времена. Сб. в чест на проф. Любомир Огнянов. С., 2006, 927 с. (с М. Груев и Л. Зидарова).
  8. Исторически личности и идеи. Сб. в чест на проф. Искра Баева. С., 2011,439 с.

Преводи на научна литература:

  1. Робъртс, Дж. М. Кратка илюстрована история на света. С., 1999. (J. M. Roberts. Shorter Illustrated History of the World. Helicon, Oxford, 1993.) (превод от Е. Калинова: с. 1-129)
  2. Бжежински, Зб. Студената война и нейните последици. – Политически изследвания, 1993,
  3. № 3, 99-110. ( Zb. Brzezinski. The Cold War and Its Aftermath. – Foreign Affairs, vol. 71, 1992, 31-49.)
  4. Николич, М. Преходът към демокрация и пазарна икономика: равносметка и перспективи. Ново време, 1995, № 3, 21-32. (Milosh Nikolich. The Transition to Democracy and Market Economy: Results and Perspectives.)
  5. Оксфордска История на Великобритания. „Кама“, С., 2005. (The Oxford History of Britain. Ed. by Kenneth O. Morgan.Oxford University Press. Revised Edition, 1999). (заедно с В. Стоянова, Б. Чакъров, И. Баева. – Е. Калинова е преводач на гл. I, II, III – с. 19-160).
  6. Реформи и реформени инициативи в България и света през ХХ в. С., 2018, 344 с. (с Искра Баева)

Справочници:

  • История на България в дати. Българската хроника. С., Изток-Запад. Трето допълнено издание. (съавт.: В. Кацунов, Пл. Митев, В. Колев, И. Баева).2017.