Начало / Новини / Архив / Архив на Горещи новини / Обсерваторията към СУ „Св. Климент Охридски“ е една от първите на Балканите

   
Обсерваторията към СУ „Св. Климент Охридски“  е една от първите на Балканите

Това е и първата сграда, строена специално за Университета. Тук се намира и най-старият телескоп в България.

Астрономическата обсерватория към СУ „Св. Климент Охридски“ е построена през 1894 г., 30 години преди да бъдат положени основите на Ректората. /По-късно е построена още една сграда, в която има кабинети и аудитория/. Това е първата сграда, специално построена за нуждите на университета. Изградена е по инициативата на проф. Бъчеваров, първият преподавател по Aстрономия във Висшето училище (както първоначално се е наричал Университетът). По същото време е построен и куполът, в който и до днес се извършват наблюдения на небесните тела. Тогава обсерваторията е била извън София, на пасището на село Слатина, което е достигало до Орлов мост. Днес тя е вече в пределите на Борисовата градина.

obs_2

Старата сграда на обсерваторията като архитектура напомня на малка гара. На фасадата й все още стои кръгъл часовник. Тук от 1942 до 1986 г. е била Службата за точно време. В нея в момента има две работилници и два кабинета, като в единия има машина, с която се управлява учебния радиотелескоп, намиращ се в двора. Точно срещу нея е построен Куполът с най-стария телескоп в България. Уникалното при него е, че той все още работи. Произведен е през 1897 г. от фирмата Grubb, Дъблин. Реставриран е през 2004 г. с помощта на фондация „Българска наука и изкуство“.

obs_5

„Телескопът е уникален и с него провеждаме демонстрации. От този тип телескопи, които още работят, има само три или четири по света. Но той вече е много малък и не така мощен. Ако се сравнява със съвременните интструменти, е сметалце в сравнение с компютър. Но от историческа гледна точка е безценен. Когато е бил купуван, е било страшно скъпа инвестиция. В момента има любителски, не много скъпи инструменти, които са доста по-добри“ - разказва доц. д-р Антоанета Антонова, преподавател в Катедра „Астрономия“.

Обсерваторията е към Катедра „Астрономия“ на Физическия факултет на СУ. Катедрата е единственото място в България, което предлага обучение по астрономия и астрофизика на студенти във всички степени на висшето образование - бакалавър, магистър и доктор. Доц. д-р Антоанета Антонова с гордост казва, че възпитаници на катедрата са много международно признати учени, които днес работят в световноизвестни обсерватории, в НАСА, преподават в престижни университети по света.

obs_8

Доц. д-р Антоанета Антонова

За да се поддържа интереса към астрономията, би било много добре в София освен обсерватория, да има и планетариум, смята доц. Антонова. „В него биха могли да се обучават по-малки деца, ученици. Иначе, ако някои деца имат интерес към астрономията, е трудно да се запази. А дали тези деца ще кандидатстват при нас, дали ще станат професионалисти – това няма значение. Веднъж запалилият се интерес към астрономията остава за цял живот. Има професионални астрономи, които работят в съвсем друга сфера, но все още поддържат контакти с нас. А има любители, които никога не са били професионални астрономи, но са безценни с познанията си“, допълва доц. Антонова.

Доказателство за интереса към вселената и звездите, независимо от професионалната ориентация, е че на кръжоците, организирани в Обсерваторията, идват не само студенти от Катедрата по астрономия. „Всеки, който желае, е добре дошъл – е категорична доц. Антонова. - При нас идват студенти от различни специалности, а и не само студенти. Кръжоците са безплатни и се провеждат веднъж седмично по време на семестъра.“

obs_4

Янко Николов, студент-бакалавър, добавя: „Идеята за кръжока е да има среда, в която студентите да се чувстват свободни да обменят знания и споделят страстта си към астрономията. Интересното е, че веднъж започнахме да го излъчваме и онлайн и имахме гледане на три континента – Азия, Западна Европа и САЩ. Беше интерконтинентален кръжок.“

Доц. Антонова и Янко Николов с нескрито вълнение разказват и за една школа, провеждана от астрономите и превърнала се в традиция. Всяко лято, в продължение на 43 години в местността Белите брези над Ардино се провежда специална школа, насочена основно за работа с ученици, които правят първите си стъпки в астрономията. Тя се организира от Народната астрономическа обсерватория в Кърджали и в нея участват преподаватели от СУ, от Института по астрономия, българи, работещи в чужбина, в международни обсерватории. „Носим си техниката, нашата, от Кърджали, от Варна, Плевен, Стара Загора и др., разполагаме я на една поляна и децата правят своите наблюдения. В края на школата тази година избухна една нова звезда. Това не значи, че звездата току-що се е появила от нищото, а е еволюирала звезда в двойна система, на която горните слоеве биват изхвърлени в следствие на термоядрена реакция и се получава многократно повишаване на блясъка. Тя е била там, но не се е виждала, била е много слаба. И изведнъж, благодарение на това избухване, беше видима дори с просто око. През последния ден от престоя ни, направихме наблюдения на това рядко и интересно явление. Сега част от тези наблюдения ще бъдат публикувани в телеграма за кампанията по наблюденията на тази нова от НАО Рожен, Белите брези и от колеги от Полша. Това си е изцяло направено от ученици и студенти. Най-голяма беше Янина, която ще защити сега степента магистър“ - разказа доц. Антонова.

obs_7

Голямата болка на преподавателите и студентите в Обсерваторията е тежкото състояние на сградите, които се нуждаят от основен ремонт. „Страдаме си както всички в сферата на образованието – никакъв интерес - споделя доц. Антонова. - Трябват доста пари, за да се подобри състоянието на сградите. Тук не става дума за козметичен ремонт, а за цялостно обновяване. А тези сгради са безкрайно ценни – от всякаква гледна точка. Ние участвахме в един проект за национални инфраструктури научни заедно с Института по астрономия към БАН и Шуменския университет – т.е. трите научни учебни заведения, които имат право да обучават по астрономия и които работят активно в тази област. Проектът беше резенциран от международни рецензенти, беше одобрен, прие се решение от Министерски съвет, но финансиране няма.“

obs_6
obs_3
obs_9