Софийски университет "Св. Климент Охридски"

ДАННИ ЗА ВЪГЛЕРОДНИЯ ОТПЕЧАТЪК НА СОФИЙСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ за 2023 г.

Софийският университет се стреми да минимизира въздействието си върху околната среда чрез намаляване на образуваните от институцията емисии на парникови газове (ПГ). Отчитането на парникови газове се счита за първа стъпка към разработването на ефективна стратегия за тяхното управление и компенсиране.

Извършва се в изпълнение на Плана за работа по опазването на околната среда и намаляване на последиците от климатичните промени, обвързани с постигане на висока ресурсна и енергийна ефективност (2022-2024) . Дейността покрива мерки 3.4 и 3.5 от т.1 „Повишаване на ресурсната – и в частност енергийната ефективност, при следване на принципите на кръговата, икономика и стимулиране на внедряването на нисковъглеродни, ресурсно ефективни мерки и интелигентни решения“ на Цел 1. „Кръгова и нисковъглеродна икономика“.

Методология

Инвентаризацията на емисиите на парникови газове (ПГ) се изготвя в съответствие с приложимите международни методологии и правилата на Greenhouse Gas Protocol1 (Corporate Standard ). Някои от ръководните принципи, адаптирани за образователни и научни институции са в частност:

1. Greenhouse Gas Protocol

2, Standardised Carbon Emissions Reporting Framework

3. Carbon footprint assessment tool for universities

• Ръководство за отчитане на въглеродни емисии на висши учебни заведения, Великобритания (Standardised Carbon Emissions Reporting Framework – Version 3.0 – December 2022, на The Alliance for Sustainable Leadership in Education2)
• Насоки от инструменти за въглероден отпечатък на университети, в разработка на Universitat Jaume I, Испания (Carbon footprint assessment tool for universities: CO2UNV3

Емисиите се категоризират като преки и непреки. Преките емисии (обхват 1) са резултат от процеси и дейности на Университета или такива под негов оперативен контрол: изгаряне на горива чрез дизелови генератори, бойлери, собствен автопарк и хладилни агенти. Непреките емисии са тези, създадени по време на производството на енергия, използвана от Университета под формата на закупена електро и/или топлоенергия (обхват 2), както и други непреки емисии от дейности на учебното заведение, произлизащи от източници, които то не притежава или контролира (обхват 3). В обхват 3 съществуват общо 15 категории, като тяхната приложимост и тежест в оценката на въглеродния отпечатък са по преценка на Университета.

Конкретните източници, попадащи в границите на Обхват 1, 2 и 3, за Софийския университет са:

Обхват 1: Преки емисии на парникови газове

• Горива за отопление (нафта)

- Отопление на Учебно-научна база, Гьолечица и оранжериите на Университетски ботанически градини.

- Горива за транспорт (дизел, бензин)

- Горива за транспорт изразходвани при командировки и учебни практики извършени със служебни автомобили

Обхват 2: Непреки емисии от на ПГ от закупена електроенергия, топлинна енергия и пара

• Електроенергия – закупена от мрежата/доставчик

- Топлоенергия & пара – закупена от доставчик

- Възобновяема енергия - закупена или произведена

Обхват 3: Други непреки емисии – надолу и нагоре по веригата на доставките

• Служебни пътувания за участие в научни конференции форуми в страната осъществени с превозни средства, които не са собственост на Университета
• Служебни пътувания със самолет в чужбина за участие в научни конференции форуми
• Отпадъци
• Потребление на вода

Парниковите газове според Протокола от Киото за изменението на климата са общо шест, а именно - въглероден диоксид (CO₂); метан (CH₄); диазотен оксид (N₂O); въглефлуороводороди (HFCs); перфлуоровъглероди (PFCs) и серен хексафлуорид (SF₆), като всеки от тях има различен потенциал да допринася за глобалното затопляне (Global Warming Potential – GWP). Резултатите се представят в мерна единица – еквивалент на въглероден диоксид (CO₂e), която обединява въздействието на всички по-горе изброени.

4. Протокол от Киото

Изчислението на въглеродните емисии в общия случай представлява калкулация на определено количество изразходвани ресурси (гориво; материали) или закупени услуги и продукти, за които е заплатена конкретна финансова сума, конвертирани във въглеродни емисии спрямо емисионен коефициент.

Фигура 1: Примерна формула

Настоящата инвентаризация не включва данни за всички дейности в Обхват 1 поради липса на налична информация. Включен е пълният автопарк на Университета, като е изчислен разходът и вида гориво. Изгарянето на други горива в рамките на дейността на Университета също са част от Обхват 1.

Емисиите в Обхват 2 могат да бъдат изчислени спрямо два метода – на базата на физическото местонахождение и потребление на електроенергия (location-based), който отразява енергийния микс и съответно въглероден интензитет на местната мрежа или спрямо пазарен механизъм (market based) – при който, чрез закупуване на „гаранции за произход“ електричеството се набавя от възобновяеми източници на енергия, независимо къде е произведена. Емисиите от електрическа енергия са изчислени спрямо метода на физическо местонахождение (location based).

За определяне на емисионните са използвани източници от Агенция за опазване на околната среда на Европейския съюз. Емисионният коефициент за електрическата мрежа е средно претеглен за периода 2017-2021, спрямо данни от European Environment Agency.

В Обхват 3 от всичките 15 категории са включени само тези, които са значителен елемент от въглеродния отпечатък. Изчисленията на Обхват 3 следват насоките на Greenhouse Gas Protocol Corporate Value Chain8. Университетът поетапно ще включва допълнителни категории от Обхват 3 в следващите години, отчитайки потенциално увеличение при разширяването на обхвата; без да дублира отчитане.

Университетът следва добри практики за подобряване качеството на данните, събирани за инвентаризацията на парниковите газове и ще разработи насоки за съответните отговорни екипи.

Граници на анализа и същественост на категориите парникови газове

Всички категории от Обхват 1, 2 и 3 подлежат на докладване. За Обхват 3 трябва да бъде извършен преглед, който да установи съществеността на определени категории емисии. Съществуват инструменти, с които да се установи „минимален праг на същественост“ на всяка категория от Обхват 3. Ако даден източник не надвишава определен размер, може да бъде пропуснат от инвентаризацията. За да определи такъв праг и да придобие ясна представа за емисиите в Обхват 3, Университетът ще трябва да въведе процеси за събиране на данни и да установи количеството на емисиите. След пълна инвентаризация някои области могат да бъдат категоризирани като несъществени и, съответно, изключени от категорията. Университетът не трябва да изключва значителни количества непреки емисии и всяко изключване следва да бъде обосновано.

Инвентаризацията на парниковите газове трябва да включва емисии от:

• Всички институционални операции (напр. енергия, вода, отпадъци) независимо от тяхното местоположение;
• Дейности/услуги, директно платени от институцията (напр. настаняване и консумативи);
• Други дейности/услуги, които са съществени за дейността на университета и върху които той може да повлияе.

При извършване на инвентаризацията на парниковите газове се прилагат принципите уместност, пълнота, последователност, прозрачност и точност. Процесът на събиране и подобряване качеството на данните е постоянен и може да бъде проследен с натрупването на последователни отчетни периоди.

Резултати за 2023

Извършената оценка представлява частичен преглед на емисиите от оперативната дейност на СУ за календарната 2023 година и включва всички приложими категории емисии за Обхват 1 и 2, спрямо насоките и правилата на GHG Protocol Corporate Standard. Това е вторият въглероден отпечатък за Университета.

В Обхват 1 са включени емисиите от употребените горива в сградите на Университета, както и пътуванията със служебните автомобили. Автопаркът на Университета се състои предимно от леки автомобили, техника за обработка на Ботаническите градини и моторни шейни за учебната база на Университета в Антарктида.

Не е изненада, че Обхват 2 представлява най-сериозният дял от въглеродния отпечатък за момента. Университетът си набавя електрическа енергия предимно от съответното електроразпре-делително дружество на територията на приложимите сгради (София и Балчик). По данни на Агенцията за опазване на околната среда на Европейския съюз, електрическата мрежа в България е на четвърто място по въглероден интензитет за kWh, като преди нея са само Полша, Естония и Кипър.

Университетската научно-изследователска база на остров Ливингстън си набавя електричество чрез соларни панели, което е и единственият източник на зелена енергия за Университета. Сградният фонд на Университета е мащабен, като разгърнатата застроена площ е 280763 кв.м , а почти всички сгради се отопляват от енергия, доставена от Топлофикация София, която работи с природен газ. Съществува съответно позитивна корелация между размера на сградата, нейното потребление на електро и топлоенергия, и въглеродния отпечатък. Енергийната ефективност е важен аспект в понижаването на емисиите на Университета, заедно с политика за намаляване на интензитета на доставяната енергия.

Университетът не разполага с електрически автомобили, но предвид високия въглероден интензитет на електрическата мрежа, това за момента няма да бъде голямо подобрение в профила на емисиите.

В Обхват 3 съществуват 15 категории. За момента, изследването включва малка част от тях, но с времето ще разшири кръга на обхванати емисии. Основните пера в настоящото изследване са служебните пътувания и командировки на преподаватели и служители на Университета, както и командировки с личен транспорт. Отпадъците представляват сериозен елемент от Обхват 3, тъй като допускането е, че преобладаващата част от боклука се депонира на открито сметище. Това е най-интензивният начин за депониране на отпадъци; докато малка част от отпадъците се събират разделно и рециклират.

Емисионни фактори използвани при изчислението на въглеродния отпечатък

При необходимост, са извършени преизчисления в мерните единици.

Въглероден отпечатък 2023

Въглероден отпечатък 2023 (тонове CO₂e)

Заключение и анализ

В заключение може да се каже, че през 2023 г., няма голяма промяна във въглеродния отпечатък, въпреки, че през тази година всички учебни занятия бяха присъствени.. Възобновени бяха и учебните практики, както и служебни пътувания отменени през предходната година поради пандемията от КОВИД 19. Увеличение се наблюдава единствено в изразходваното гориво за отопление на почивните бази и Ботаническите градини.

Настоящото изчисление на парникови газове до голяма степен зависи от качеството на събраните данни, тяхната пълнота и обхват. Подобряването на събирането на данни – с максимално възможно детайли (например клас на пътуванията със самолет; конкретика в изразходено гориво от съответни автомобили) ще повиши прецизността на изчисленията. На голяма част от сградния фонд на Университета са извършени ремонти с цел подобряване на енергийната ефективност – подмяна на дограма и саниране. Предстои да се направи анализ за да се установи с точност освен подмяната на дограма и санирането на сградите, кои са възможностите за подобрение от гледна точка енергийна ефективност.

В Обхват 1 могат да се допълнят данни ( ако са налични) за хладилните агенти в охладителните системи, ползвани от Университета. Вероятно е да са налични и допълнителни данни за химикали или други вещества, които се използват в учебен процес, например във Факултет по химия и фармация при протичането на различни химични реакции, провеждани с учебна или научна цел, като странични продукти се отделят въглероден диоксид, метан и диазотен оксид. Количеството на отделените газове намалява драстично в по-горе упоменатата последователност. Трудно, почти невъзможно, е да се определи количеството на тези отделени газове.

Обхват 3 за момента е ограничен – в следващи доклади, обсега на категориите ще бъде разширен постепенно, спрямо наличната информация; възможността тя да се събира и отчита; както и до колко са съществени за отпечатъка на Университета.

Следващи стъпки:

Университетът ще продължи да следва „Плана за работа по опазването на околната среда и намаляване на последиците от климатичните промени (2022-2024)“, като се стреми към изпълнение на поставените цели.

Генерирането на собствена електрическа енергия чрез възобновяеми източници (пр. соларни панели) и закупуването на електрическа енергия от АЕЦ Козлодуй, както и от други възобновяеми източници би допринесло за намаляване емисиите в Обхват 2.

Комисията по устойчиво развитие назначена със заповед на Ректора ще изготвя препоръки за намаляване на въглеродния отпечатък, които ще предоставя периодично на ръководството на Университета.

ДАННИ ИЗПОЛЗВАНИ ПРИ ИЗЧИСЛЕНИЕТО НА ВЪГЛЕРОДНИЯ ОТПЕЧАТЪК НА СОФИЙСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ за 2023 г. МОЖЕТЕ ДА ВИДИТЕ ТУК