Университетското издателство е създадено през 1986 г. като звено към Софийския университет. Основната цел в неговия проект е да създаде собствена за Университета професионална издателска среда, в която да се откроят най-значимите научни книги на университетските преподаватели, да се осигури необходимият за обучението на студентите набор от учебници и учебни помагала и постепенно да се синхронизира българската и европейската издателска практика.
В процеса на своето утвърждаване Университетското издателство успя да изработи издателска, икономическа и мениджърска стратегия, благодарение на която се превърна не само в най-голямата издателска структура в България, но и в безспорен авторитет, задаващ моделите и стила в издаването на научни книги.
Още от самото си създаване издателската дейност е ориентирана в две основни направления – хуманитарно и природо-математическо. Чрез структурирането на редакционния отдел, както и чрез конкурсния принцип в подбора на редакторския екип се създава изключителната възможност изданията да покриват всички дисциплини, изучавани в Университета, и да бъдат на високо професионално ниво; основно изискване към редакторите е не само висока компетентност в съответната научна област, но и креативност в изработването на издателските концепции, в избора на ръкописи и преводни издания, в откриването и привличането на автори. В тази връзка може категорично да се твърди, че в Университетското издателство се създаде изключително професионален редакторски екип.
Една от първите поредици на издателството е „Видни университетски учени“, която в очеркова форма откроява фигурите на научните университетски авторитети, между които и на преподаватели, обречени по идеологически причини да бъдат изключени от академичната памет. От ранните години на издателството е и поредицата „Дебюти“ – безпрецедентна в българската издателска практика, тъй като дава възможност на талантливи млади учени да издадат бързо своите първи книги, което им осигурява често липсващата преди синхронност с актуалното състояние на съответната наука. Голяма популярност на издателството донесе поредицата „Архив“, в която са публикувани изключително ценни за историческата наука архивни текстове – дневници, мемоари, спомени, писма, много от които променят представите за историческото ни битие, както и стандартите, в които се мислят известни исторически личности. Може да бъдат споменати като успешни и приложната поредица „Ключ към университета“, „Литературоведско наследство“, „Културно-историческо наследство“, „Весела България“ и др.
Една от водещите линии в издателската концепция е професионалното издаване на преводна научна и научно-популярна литература. Определено може да се каже, че издателството създаде школа в това направление – като избор на елитни заглавия, като качество на преводите, като полиграфическо изпълнение.
Един от успешно осъществените издателски проекти е библиотека „Класическо наследство“ (под научната редакция на проф. Исак Паси), в която са преведени и снабдени с научен коментар класически текстове на най-изтъкнатите западноевропейски философи. Особено значение за оформянето на преводната традиция има и библиотека „Идеи“, както и библиотека „Литературознание 20 век“, включила текстове, очертали образа на модерната литературна теория на 20 век. Специално трябва да бъдат отбелязани преводни издания като: Р. Пенроуз. Новият разум на царя; Ст. Хокинг. Кратка история на времето и Природата на пространството и времето, Докинс. Себичният ген, Колендер. Микро- и макроикономика; А. Сахаров. Спомени, Николас Луман. За правото и политиката и др.
Безспорна заслуга на издателството в изграждането на модерна научна среда в Университета е издаването на фундаменталните трудове на университетски преподаватели, които стоят в основата на съответните научни дисциплини. Те са обединени в поредицата „Университетска библиотека“, която в този момент е една от емблемите на издателството.