Самото решение да заминеш
на бригада е доста сложно и
отговорно
Летният сезон – дълго чакан от всички студенти. Време за почивка, равносметка, приятни емоции, работа.
Една определена група обаче решава, че е прекрасен момент да посети чужда страна с надеждата да опознае света, да припечели добре и да се върне в родния край със спомени за цял живот. Дали всичко е толкова прекрасно? Отговорът е „НЕ”: оказва се, че красивата приказка, разказваща за „американската мечта”, е твърде вероятно да се превърне в ужасяващ кошмар.
Самото решение да заминеш на бригада е доста сложно и отговорно. Много млади хора не предполагат дори какво ги очаква, но въпреки всичко решават да опитат. Младият дух и желанието към новост, финансова независимост и дори светска авантюра надделяват и ентусиазират част от студентите да стегнат куфарите към един далечен от тяхната родина свят, прекарвайки няколко месеца далеч от близки и приятели.
За съжаление, когато обърнем медала, виждаме реално всички несгоди и проблеми, които носи едно подобно начинание – да заминеш на лятна бригада. Първоначалните трудности идват още от университетската обител. Огромни са мъките и проблемите с изтеглянето на семестриалните изпити; трудността, която съпътства студентите да положат успешното им взимане, научавайки огромно количество материал за кратък срок и несигурността във финалните резултати.
Да не говорим, че редица академични “тела” въобще не гледат с добро око на хората, решили да пробват късмета си в чужбина.
Оттам идва също сериозният удар в развитието на младите кадри, принуждавайки ги да се явяват на допълнителни дати, а понякога дори да презаписват и учебната година, само и само да могат да заминат за бригада, борейки се за по–добра финансова независимост. За жалост това са началните спънки, с които имат досег бъдещите бригададжии. Невероятно сложен е самият път с вземане на визи, проучване на агенции, провеждане на интервюта, заплащане на такси и подготвяне на документи. Цяла епопея не би била достатъчна да опише този процес – живо олицетворение на ходенето по мъките. Несигурността е голяма, а шансът да ти се получат гладко нещата – граничещ със случайността. Като скачен съд трудностите от този тип продължават. Има фирми, които предлагат едни условия, а на практика, реално, е много различно.
Обещаните работни позиции нямат нищо общо с уговореното, а в голяма част от случаите дори става така, че изобщо няма работа за студентите. Това ги принуждава на място да дирят късмета си, което е задължително, предвид факта, че вече си инвестирал средства в начинанието „бригада” и си планувал по този начин лятото си. Както само до тук става ясно, нещата са повече от обезпокоителни, а несгодите неминуеми. Най–лошото е, обаче, че това е проблем, който с годините не се разрешава, а даже напротив – задълбочава се, но не е първият подобен случай в нашата родна страна…. За съжаление…
Но нека приемем, че по–горните процедури и премеждия са били ознаменувани с успех. Студентите вече са в непозната земя, готови да дадат своите сили и труд, за да припечелят. Въпреки заложения ни позитивизъм, ще установим, че новата територия се оказва хлъзгава пързалка. Да пренебрегнем чисто емоционалната страна на нещата, като това, че в непознатата страна ги няма роднините, близките и приятелите ти, а новите хора, с които завързваш контакти, може да не са съвсем надеждни, за да получат твоето доверие.
Продължаваме с факта, че, отивайки на бригада в чужбина, биваш третиран като работна ръка на пълна експлоатация. Работодателите изискват максимална всеотдайност от теб, защото знаят, че ти си дошъл основно, заради това да си докараш доходи, които не би получил, ако си останал лятото в страната си. В повечето случаи професията, която ти е дадена е свързана с голям физически ресурс, който трябва да бъде вложен в трудовия процес. Изключителните усилия, които се влагат, са налице, а в голяма доза случаи са свързани с объркване на биологичния режим, водят до недоспиване или до 2-3 часа сън на денонощие – твърде недостатъчни за човешкия организъм, за да се възстанови и да бъде на 100% работоспособен. В бъдещи периоди това води до низ от заболявания, които може да са неизменна част до края на живота на младия човек, решил да се потруди в „тежката чужбина”. Загрижеността за това, обаче, не успява да трогне никого, тъй като за всеки един собственик там, а и навсякъде по света, важното е бизнесът му да се развива и неговата частна работна ръка да влага своя максимум, още повече, когато става дума, за личности, с които той ще има временни отношения.
Непременно трябва да споменем и така наболелия проблем, назован с цветущото и малко шокиращо понятие „изтичане на мозъци”. Този феномен, особено разраснал се през последните 15-20 години, е свързан с емигрирането на голяма част от младата, изключително способна и интелигентна част от населението в чужбина, където се предлагат по-добри възможности за развитие и по-висок стандарт на живот. Това явление поражда редица от въпроси, на които се налага да си отговорим. Защо младите хора нямат доверие в авторитета на институциите в държавата? Защо не виждат бъдеще за себе си в своята собствена родина? Защо се чувстват тук отхвърлени, пренебрегнати и смачкани дотолкова, че предпочитат да търсят щастието си другаде, макар и далеч от най-свидното? Отговорите на тези въпроси са близки до ума и болезнено познати...
До голяма степен, те са свързани с доста по-високия стандарт на живот в чужбина. Отивайки на бригада, младите хора най-често работят тежка работа, но не свързана със специфичен интелектуален труд. Въпреки това те печелят достатъчно, за да могат да си позволят всичко, което и коренните жители на чуждата страна си позволяват, макар работейки по-престижна работа. Бригададжиите виждат положителната страна на това да имаш достатъчно финансови възможности, въпреки че не полагаш труд, свързан с изключителна сложност и интелектуални усилия.
Как влияе това върху потенциала на младите хора?
Ето как – склонни са да го пренебрегнат и погубят. А това определено е тревожно. Въпросът е как ще реагира държавата. Ще бъдат ли създадени нови възможности, ще се даде ли шанс на младите хора да покажат най-доброто от себе си тук – за доброто на България? Или ще продължим да бъдем мачкани и подхвърляни, докато същевременно навсякъде властват „връзкарщината”, наглостта и глупостта. Крайно време е държавата и институциите да престанат да абдикират от отговорността си, а хората да бъдат мотивирани, с отворени очи за реалността, но и с вяра и смелост да останат и да се борят.
Източник: Actualno.com