Когато българската държава е незаинтересована или пречи чрез бездействие на изучаването на майчин език, тя създава неграмотни граждани. Това заяви д-р Антонина Желязкова по повод образователните проблеми на турските деца в българското училище, предаде БГНЕС.
Според резултатите на проведено от Международния център за изследване на малцинствата и културните взаимоотношения проучване основният проблем пред турските деца са свързани с изучаване на турски като майчин език, липсата на учебници и помагала в тази сфера, както и изучаването на история. Ръководител на проекта е именно д-р Желязкова.
През учебната 1992-1993 г. изучаващите майчин език са над 100 000 деца, този брой спада до 7 000 през учебната 2010-2011 г., продължи Желязкова. До момента министърът на образованието не е издал законови норми за обучението по майчин език, което създава правна неяснота, недопустимо за една правова държава, коментира тя. Общо е мнението на всички кореспонденти, че качественото изучаване на майчин език е следствие на добра държавна политика, която в България отсъства.
Правна несигурност създава и факта, че липсва регламентация за учебници и учебни помагала по майчин език, продължи Желязкова. Ако държавата държеше на това, чрез нормативни и подзаконови актове вече щеше да се е случило. Децата, които искат да изучават книжовен майчин език, използват учебници от 92-ра година. Няма друга учебна сфера, в която учебниците да не са били подменяни в продължение на 20 години, допълни проектният ръководител.
Според д-р Желязкова това, че изучаването на майчин език възпрепятства ученето на български език, е стереотип.Според логиката на съществуващия стереотип това би трябвало да доведе до увеличаването на процента на владеещите български език, но всички ние видяхме точно какви бяха резултатите след изпитите след 7-ми и 12-ти клас в цялата страна, коментира тя. Невладеенето на майчиния език е пречка за овладяването на всички останали езици – българският, като официален език, както и на чужди езици.
Има усложнения и при представянето на някои материали по история, каза още Желязкова. Според нея това води до паралелно разказване на историята в семеен или родови контекст в семействата на турците в България. На терен видяхме и позитивни примери, когато на децата се предлагат двата езика съпоставително, те напредват много по-бързо, допълни Желязкова. Има начини, ако се подходи разумно и експертно, би могло да се помисли и за преквалификация на учителите.
Никога през последните 20 години не сме изпълнявали политически поръчки - членовете на УС на Центъра нямат право да участват в която и да е политическа партия, категорично заяви Желязкова.
Центърът се издържа с европейско финансиране, както и чрез собствен фонд. За настоящето изследване има решение на УС, има договореност откъде да се вземат парите, ДПС няма нищо общо, поясни тя. Изучаване на майчин език има въведен във всяка една европейска страна. Да се измества фокуса върху това дали изучаването ще е задължително или не, е подминаване на истинския проблем. Не политиците решават колко време и по какъв начин да се изучава един предмет, а експертите, заяви Желязкова.
Източник: Actualno.com