Софийският университет с дълбоко прискърбие съобщава, че на 25 април 2024 г. внезапно ни напусна проф. д.ф.н. Иван Кънчев – доайен на испанистиката в България.
Поклонението ще се състои на 1 май 2024 г. от 12.30 ч. в храм „Преображение Господне“ – гр. София, жк. Лозенец, ул. „Ралица“ №2 (зад НДК).
Роден и израснал в Аржентина, прекарал младежките и зрелите си години между България, Испания и Латинска Америка. С мисъл, вперена във вселената на испанския език, с устрем към знанието и копнеж за споделяне на всяко откритие със съратници и последователи.
Дългогодишен, емблематичен преподавател по фонетика и фонология и морфология на испанския език, разгърнал научните си интереси и в хоризонта на общото и съпоставителното езикознание, както и на чуждоезиковото обучение, добил международна слава с изследванията си върху сефарадския говор и литература.
Ръководител на тогавашната Катедра по ибероромански филологии (1984 – 1995 г.) и заместник-декан на Факултета по класически и нови филологии (1983 до 1988 г.). Радетел за откриването на специалността „Португалска филология“ към Катедрата през 1992 г.
Лектор по български език в Мадридския автономен университет и в Университет „Комплутенсе“. Гост-професор и в други висши училища в Испания, Австрия, Куба, Финландия и Израел.
Член-кореспондент на Испанската кралска академия, член на Международната асоциация на испанистите и на Европейската асоциация на преподавателите по испански език.
Носител на високи отличия за своя принос за науката и обществото, сред които: българският орден „Св. Св. Кирил и Методий“ – II степен, испанският орден „Кралица Исабел Католическа“ и венецуелският орден „Андрес Бельо“. Удостоен с Почетен знак със синя лента на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ в знак на признание за цялостното му дело и заслуги за развитието на специалност „Испанска филология“ и на Факултета по класически и нови филологии.
Забележителен учен, проправил ново русло в езикознанието – динамичният структурализъм, завинаги свързан с неговата личност. Магнетичен оратор с класа, остроумие и искряща жизненост. Мъдър, благ и вдъхновяващ учител, създал истинска школа и насърчил поколения специалисти в областта на лингвистиката. С чистосърдечен възторг от науката, с вяра в творческото начало и вечно разтворени обятия за младите.
Поклон пред светлата му памет!
Мир и светлина на душата му!
От академичната общност на Софийския университет „Св. Климент Охридски“