В търсене на отговор на тези неразрешими още въпроси учените строят хипотези – една от друга по-фантастични. Една от последните – тази, че живеем във виртуален свят – стана особено популярна.
Игра с историята
В реалността на нашия свят се съмняват не само фантастите. Сериозният философ, лауреат на много престижни награди, професорът от Оксфордския университет Ник Бостром признава в едно интервю, че филмът „Матрицата” му е направил толкова силно впечатление, че за един месец е написал книгата „Живеем ли в компютърна симулация”.
Ученият твърди, че с вероятност 25% светът ни сега е матрица – компютърна симулация на действителността. Философът има предвид програма, моделираща съзнанието на един, няколко души или изобщо на цялото човечество.
Тази симулация е създадена от т.нар. постчовешка цивилизация, състояща се от наши потомци, но вътрешно и външно толкова различни, че е трудно да се нарекат хора, обяснява Бостром.
Ученият смята тези свръхсъщества са представители на „истинското човечество”. И ги е надарил с необикновени възможности – например изчислителни, придобити в резултат на сливането на мозъка със суперкомпютри.
„На такива киборги нищо не им струва да създадат виртуален свят”, твърди философът. И дори предполага защо им е било необходимо да направят това – за изучаване на собственото си минало. Понеже са се натъкнали на пропуски в историята си и са решили да запълнят празнината, като пуснат в играта много моделирани лица – тоест нас.
От излизането на книгата на Бостром са изминали почти десет години. Изглежда, шантавите фантазии на философа трябваше да бъдат забравени. Но не, физиците хукнаха да доказват, че компютърната свръхсимулация е възможна. И че нашият свят е матрица.
Какво още?
Специалистите по квантова физика и физика на високите енергии Зохре Давуди, Сайлъс Бин и Мартин Савидж съвсем сериозно – с физически методи – са се заели да открият потвърждение на това, че самите ние и видимата от нас Вселена сме виртуален модел. Но изкуственият свят трябва с нещо да се отличава от истинския.
„За да оценим самата възможност за симулация, използвахме законите на квантовата хромодинамика – обяснява Сайлъс Бин. – Оказва се, че стремителният ръст на мощностите и производителността на компютрите наистина откриват потресаващи перспективи. Още след 140 години ще се появи възможност да се моделира един кубически метър всякаква материя с всички процеси в нея. А още след 410 години модел може да стане вече цялата Вселена.”
Затова, както уверяват физиците, нашите потомци, които живеят в 2422 година, е напълно възможно да са създали нашия свят и конкретно 2012 г. от своето далечно минало.
В подкрепа на откачения си извод учените са намерили засега едно, но доста убедително според тях доказателство. Във виртуалната Вселена в спектъра на космическите лъчи на определени енергии трябва да се наблюдава прекъсване. И то съществува – в този свят, който хората до днес смятат за реален.
За странните прекъсвания става дума в предела на Грайзен–Зацепин–Кузмин, но той е разбираем само за специалистите. За особено надарените ще поясним, че става дума за високоенергийни частици, които си взаимодействат с фотоните от микровълновото фоново лъчение, но на определен етап губят своята енергия и сякаш изчезват.
„Странното съвпадение озадачава – казва Зохре Давуди. – Получава се, че нашият свят си има край. Сякаш ни заобикаля декорация. А какво има зад нея, не е ясно.”
Хората често задават въпроса: Ще се появи ли някога възможност за присаждане на човешки мозък? И какво ще се получи след това – човекът, от който е взет мозъкът, или този, който го е получил? И накрая – ще стане ли присаждането на главен мозък решаване на проблема за вечния живот на мозъка и човешкото съзнание? Ето как отговарят учените.
Анжелик Бордей, дмн, професор от факултета по невронаука към Медицинската школа на Йейлския университет.
Възможно ли е присаждането на мозък?
Не знам, но защо не? Макар че звучи страшно. Ще се наложи да се присажда не само главен мозък, но и гръбначен, иначе човек няма да може да ходи.
Ще се съхранят ли личността на човека и неговата индивидуалност?
От психологическа гледна точка това ще бъде ужасно, тъй като нашият главен мозък расте и се развива заедно с нашето тяло. Затова личността може да се промени просто под въздействието на психически шок.
Може ли благодарение на това да се живее вечно?
Не. Нашият мозък старее със същата скорост, както и цялото тяло. Ние можем да използваме изкуствени органи за замяна на сърцето, дробовете, бъбреците, но не и мозък. Иначе ще умрем от рак или болест на Алцхаймер, или друга болест, предизвикана от невродегенерацията. Или ще слезем на нивото на децата.
А сега да усложним въпроса. Искаме ли да живеем вечно? И защо? И не е ли именно осъзнаването, че ще умрем, това, което ни кара да живеем?
Неврохирургът Халид Абед, професор от Йейлския университет:
Още сме много далеч от присаждане на главен мозък, но някога това ще стане възможно. За да направим това, е необходимо да решим главната задача – да намерим начин да съединим нервните влакна на присадения мозък с гръбначния мозък на пациента. Това е много сложно да се направи и точно затова тежките травми на гръбначния мозък имат много сериозни последствия и обикновено са нелечими.
Ако присаждането на главен мозък стане възможно, то личността на пациента безспорно ще претърпи промени и той ще прилича повече на донора, чийто мозък е бил използван. Главният мозък, за разлика от сърцето, е този орган, който отговаря за индивидуалните особености на личността.
Неврохирургът Константин Славин, професор от университета на Илинойс, Чикаго:
Да, аз съм убеден, че ще дойде ден, когато ще се появят „тела трансплантати”, тоест към мозъка на човека ще се присажда ново тяло (а не мозък към тялото). Ако това се случи, може да се даде на човека ново естествено или изкуствено тяло, като му се остави „родният” мозък, а заедно с мозъка ще се съхранят неговата личност и индивидуалност. Това не означава, че човек може да живее вечно, тъй като с времето мозъкът старее и деградира – и аз не мисля, че ние ще можем напълно да спрем процеса на стареене.
Източник: actualno.com