292 аудитория, Северно крило, 4 етаж, Ректорат
Културният център на СУ „Св. Климент Охридски" Ви кани на форума: ПРИ МАМУТА VII: Учени, поети, музиканти, роботи – срещи около човешкото.
Поезия: Иван Ланджев
Музика: Георги Георгиев, китара [група „Остава“]
Наука [математика]: проф. Иван Ланджев
С предстоящата седма среща форумът „При Мамута: учени, поети, музиканти, роботи – срещи около човешкото“, появил се от една щастлива хрумка на проф. Миглена Николчина, става на една годинка. На 21 януари от 19.00 часа в 292 аудитория на Ректората на СУ отново ще се изплъзнем от коловоза на очакваното чрез комбинацията от поезия, музика и точни науки.
Поетът Иван Ланджев за първи път ще се срещне с математика Иван Ланджев. Поетът Иван Ланджев обещава да чете нови текстове от ръкописа на идната си книга. Той е завършил философия и културология (магистърска програма „Изкуства и съвременност”) в СУ „Св. Климент Охридски”, а в момента е докторант по руска литература на XIX век в същия университет. През 2010 г. дебютната му стихосбирка „По вина на Боби Фишер” бе номинирана за Националната награда за поезия „Иван Николов”. Участник в международни поетични фестивали, четения и научни конференции в САЩ, Русия, Австрия, Словения. Работи като сценарист. Освен всичко останало през последните двайсет години е верен фен на Георги Георгиев (китара) от група „Остава“, с когото заедно ще миксират поезия и музика. Да, няма лъжа и измама, Георги Георгиев от „Остава“ на живо „При Мамута“. Отрано заемете своето място в тази среща! Накрая ще се състои лекцията на проф. Иван Ланджев, преподавател по математика и информатика в НБУ, който може би ще ни разкаже за тайните на числото π, за съвпаденията и вероятностите, или пък нещо напълно неподозирано.
Не губете търпение, посветените вече знаят, че краят на вечерта завършва с разходка в Музея по палеонтология и историческа геология заедно с доц. д-р Марин Иванов, в която прастарите чудовища се надигат за нов живот или поне за нова история...
Иван Ладжев
Мисли през сушав сезон
Има и такова остаряване:
житейският опит намалява с годините.
Погледът се избистря, но не от мъдрост,
а от невежество,
чисто като витрина.
Достолепие е произволна дума
от никога неотварян речник.
Не може да се каже за походката ти.
Изобщо, малко може да се каже.
Гърбът е видимо превит,
но е такъв отдавна. Не е от сега и
не заради тежест – в някакъв момент
решил си да постъпиш по-практично.
Никой не те вини.
Ти притежаваше автомобил.
Читател бе на сутрешната преса
и не беше меломан.
Днес имаш точно три истории,
но все разказваш тая
за пияните руснаци.
Не си забравял да гласуваш.
Все по-рядко разпознаваш дъщеря си.
Четеш една и съща книга
за народна медицина,
опитваш се да размотаваш
неизбежното.
И никой не те вини.
Но смъртта е най-малкият
ти проблем тази седмица.
Да, ще те споходи:
като всичко останало,
което не те промени.
Само че преди да дойде тя,
ще те погали по главата
онази толкова по-страшна мисъл:
че ти май нямаш
никакво оправдание.