Конгресът е организиран от Асоциацията на византинистите и медиевистите в България под патронажа на президента Георги Първанов. Сред официалните гости на откриването бяха доц. д-р Мария Шишиньова – зам.-ректор на Софийски университет „Св. Климент Охридски”, г-жа Йорданка Фандъкова – кмет на София, г-н Сергей Игнатов – министър на образованието, младежта и науката и международният комитет в състав: Петер Шрайнер, Евангелос Хрисос, Мишел Каплан, Аксиния Джурова, Васил Гюзелев, Елизабет Джефрис, Константинос Пицакис и Сергей Карпов.

Под звуците на ансамбъл Юлангело и хор Диптих гостите на „Алма Матер” се пренесоха назад във времето на Византия с творби на византийската и славянската православна музика, както и фолклорни изпълнения. В поздравителен адрес г-н Георги Първанов отбеляза ролята и значението на хилядолетната империя, формирала културния облик на Европа и акцентира върху мястото на България във византийските културни коридори, инициатива, която е част от дългосрочната политика на страната. Г-жа Йорданка Фандъкова напомни, че именно тази година се навършват 1700 години от подписването на Едикта на толерантността в София – тогавашна Сердика. Поздравителен адрес изпрати и министърът на културата – Вежди Рашидов.

Едиктът за толерантността е първият официален акт, с който започва признаването на християнството в Римската империя. Той е съставен от император Галерий през април 311 г. в Сердика. Тук в минералните бани на града императорът търси избавление от своето тежко заболяване. Възможно е за подготовката на този акт да е повлиял и август Лициний, който през това време също е в Сердика. Едиктът е оповестен официално на 30.04.311 г. в столицата Никомидия от името и на четиримата августи - Галерий, Максимин Дайа, Лициний и Константин. Той е предвиждал изпращането на отделно писмо с инструкции до съдебните власти, което да регламентира реабилитирането на християните и връщане на иззетото им имущество. Смъртта на Галерий осуетява написването на това писмо, но дори и без него християните възстановяват достойнството си като лоялни граждани на Римската империя и могат свободно да изповядват своята вяра. След две години Миланският едикт на император Константин Велики (313 г.) окончателно ще легализира християнството.

По време на конгреса ще се проведат:

• 7 пленарни заседания;
• 30 кръгли маси;
• 30 тематични секции със съобщения по определена тема.

Международната асоциация за византийски изследвания е създадена през 1948 година, малко след Втората световна война.

България е определена за домакин на IV Международен конгрес по византийски изследвания през 1930 г. През януари-февруари 1934 г. проф. Васил Златарски оглавява Организационния комитет, в който активна роля играят проф. Богдан Филов (генерален секретар), проф. Гаврил Кацаров, проф. Петър Мутафчиев, проф. Веселин Бешевлиев, д-р Кръстьо Миятев, д-р Никола Мавродинов и др. Почетен председател на Комитета е Варненско-Преславският митрополит Симеон, а патронажът е поет от цар Борис III.

IV Международен конгрес по византийски изследвания е открит тържествено на 9 септември 1934 г. в новопостроената сграда на Софийския университет и до закриването му на 15-и септември в неговата работа участват над 200 учени и гости от повече от 20 страни. Наред с утвърдени изследователи от по-старото поколение като Анри Грегоар, Габриел Мийе, Александър Василиев, Владимир Бенешевич (задочно), Франц Дьолгер, доклади представят и много млади учени, на които предстои забележително бъдеще – Георги Острогорски, Стивън Рънсиман, Франсис Дворник.

Повече снимки от събитието можете да видите тук.