КОЙ Е ТОЙ?

Александър Теодоров-Балан е роден в село Кубей, Бесарабия (днес в Украйна) на 27 октомври 1859 г., в семейство на български преселници. Завършва Болградската гимназия. Академичната му кариера смайва всеки. Той следва последователно в Париж и Лайбцих. Завършва славянска филология в Прага с докторат на тема „За звука ь в новобългарския език”. През 1884 година се установява в София и през следващите четири години работи в Министерство на Народното Просвещение. След това става преподавател във Висшето Педагогическо Училище, познато днес като Софийски Университет „Св. Климент Охридски”, като чете лекции по славянска етнография, диалектология и история на българския език. На 29 януари 1889 година, носещ научното звание професор, Балан е избран за първи ректор на Софийски университет „Св. Климент Охридски”. През периода 1896 – 1897, 1902 – 1903 той заема същия пост, а през 1899 – 1900, 1904 – 1905 е декан на Историко-филологическия факултет.

В края на XIX в. и началото на XX в. е главен деловодител на Българското Книжовно Дружество (днес Българска Академия на Науките). От 1939 г. е почетен доктор на Софийския Университет и действителен член на БАН. И още, и още.

ТВОРЧЕСТВО

Научното наследство на академик Балан е може би единственото нещо, което е по-голямо от неговата научна кариера. Общият брой на всички негови книги, статии, студии, бележки наброява 866, като 310 са посветени на българския език. Приносът му към българската наука се разпростира чак до създаването на нови, чисто български думи: творба, общувам, влак, излет и много др.

Научният интерес на Александър Теодоров-Балан е насочен към граматическия строеж на българския език, особеностите на българската звукова система, борбата с чуждиците, обогатяването на езика с народни думи. Сред богатата му библиография могат да се намерят също и публикации относно литературната история.

ОБЕДИНЕНИ ЩЕ УСТОИМ, РАЗЕДИНЕНИ ЩЕ ПАДНЕМ

„Книжевни залиси. Книгопис (лична библиография)” е резултат от съвместната работа на Университетска Библиотека „Св. Климент Охридски” и на Научния Архив на БАН. Чрез тази книга се осъществява една дългогодишна идея за опазването на Българското културно-историческо наследство. Книгата впечатлява с това, че чрез събирането и превръщането на културното наследство в книга, последното става по-достъпно да хората и успява да се запази за по-дълго във времето.

В съвместната работа на двете институции – Университетска Библиотека „Св. Климент Охридски” и на Научния Архив на БАН – се забелязва и един своеобразен научен оптимизъм. Книжевни залиси показва, че не само Университетът и БАН могат да работят заедно, но и че въпреки намалените бюджети на двете институции все още ще има в България наука, правена от български учени - съвместно.

НАУЧЕН АРХИВ НА БЪЛГАРСКАТА АКАДЕМИЯ НА НАУКИТЕ

Историята на Научния архив започва от преди Освобождението. От тогава до днес главната цел не е променена: „постепенно да се прави сбирки от разни стари български и чужди книги, ръкописи, пари и др. подобни знаменитости, които да съставляват стариний кабинет.”

Днес Научният архив на БАН притежава и съхранява 459 фонда, от които 153 институтски и 342 лични, предимно на членовете на Българското Книжовно Дружество и БАН, както и отделни сбирки на архивни документи, мемоари, живописни платна и др. Сред колекцията стоят личните фондове на българи като: Марин Дринов, Евлоги и Христо Георгиеви, Найден Геров и др.

Научният архив разполага и с четири филиала: в Археологическия институт, в Етнографския институт, Институт за изследване на изкуствата и Националния институт по Метеорология и хидрология. Може да заповядате в читалнята на Архива в дните от понеделник до петък, между 9:30 и 16 часа.

ЗНАЕТЕ ЛИ, ЧЕ…

Александър Теодоров-Балан заедно с Фердинанд дьо Сосюр поставят основите на езикознанието в Женевския Университет.

Атанас Анов