"Ханджията разправя, че бил някой си инджинерин. Гледам го френецът – един строен такъв человек, с европейски опнати дрехи, сако сложил дълго доколени, на врат му боямба (вратовръзка) златочерна на раета, бомбе си в ръка държи, панталони му и те на раета сивочерни, чепички му лъщят на слънцето. Брате! Изискана работа! Красиво е да си европец, туй ще ви река! Като го гледам така, и на мен бая ми ся поревна – викам си, желал бих и аз тъй да ся обличам, да ся издокарам тъй, като человек сред человеците, а не като азиатский някой поданник, Абдул Азизу грозний подопечник.”

Такива и още много други смешки и закачки, сериозни и иронични, можете да прочетете в третия роман на Милен Русков „Възвишение”. Книгата бе представена на 6 октомври в Театралната зала на Софийски университет. На представянето присъстваха много гости и приятели на автора.

Думите на Светлозар Игов „Милен Русков най-сетне написа български роман.” са достатъчни, за да се опише професионализма на автора, както и качеството на романа. „Възвишения” е носител и на още няколко „най-, най-”. Книгата е най-големият езиков експеримент в съвременната българска литература. Милен Русков го определя като „компромис между съвременния български език и възрожденския език”, другите „най-, най-” ще оставим на вас да откриете, потапяйки се в атмосферата на романа.

Авторът определя за свои вдъхновители Раковски, Берон, Славейков. Заглавието „Възвишение” е не само една от най-големите метафори в книгата, но също така е и натоварено с лично преживяване на Милен Русков. Един ден, докато се разхожда из Котел Русков минава покрай старото училище. Вниманието му е привлечено от един надпис от далечната 1896 година, който гласи „Помогни ми да те възвиша”. „Възвишеното е най-голямата естетическа категория свързана с действително преживяване.”

Книгата предстои да излезе в САЩ. Русков очаква с голямо нетърпение какво ще се случи с романа там, но признава, че преводът на чужд език на този роман е невъзможен и ако някое чуждо издателство му предложи да го преведат ще им откаже. Причината за това е уникалният език, който ако се промени ще се загуби всичко. Той е един напълно самобитен езиков свят, без който няма как да се улови духа на Възраждането и иронията на времето. Въпреки това читателите смятат, че романът е достоен за Нобелова награда и трябва да бъде споделен със Света.

Други произведения на Милен Русков са: „Джобна Енциклопедия”; „Захвърлени в природата”.

Атанас Анов