На нея присъстваха посланикът на Аржентина Гийрмо Салвадор Асрак, д-р Мариано Мемоли – директор на Антарктически изследвания Аржентина, Димитър Цанчев – заместник министър в Министерството на Външните Работи, Ректорът на Софийски Университет „Св. Климент Охридски” проф. д. и. н. Иван Илчев Димитров, проф. Христо Пимпирев – председател на Управителния Съвет на Българския Антарктически Институт и ръководител на българските експедиции до „Ледения континент”, Андреа Хуан – фотограф и автор на изложбата.

Конференцията бе повод и за още чествания. Тази година се навършват 80 години от дипломатическите взаимоотношения между България и Аржентина. Заместник министър Димитър Цанчев напомни, че Аржентина е ценен партньор за Българя в изследванията на Антарктида, както и на международната политическа сцена. Относно изследванията на четвъртият по големина континент на планетата учените от двете държави отбелязват 18 година взаимна работа и топли взаимоотношения.

РОЛЯТА НА АРЖЕНТИНА

Аржентина е водещата държава в изследванията на Антарктида. Интересът към Континента датира от 1818 година. Официалното изследване започва през 1904г. с построяването на първата арктическа база Оркадас. Главната задача на базата е изследвания в областта на Метеорологията, Геологията, Палеонтологията и Биологията. Главна цел, не само на аржентинските учени, а и на всички държави членки на Антарктическия договор, между които е и България с повече от 10 години стаж, са изследванията на глобалното затопляне. Леденият континент е най-подходящото място за такива изследвания. На него ефектите от глобалното затопляне се забелязват най-добре. Днес антарктическите бази на Аржентина са общо 13 – 6 постоянни и 7 временни. Във всяка една от тях се извършват контакти и обмен с другите „антарктически” държави. До момента аржентинските учени работят по 64 проекта, като по тях работят общо 345 души. За последният сезон в 54% от проектите са взели участие и учени от другите държави членки, включително и България.

Antarctic Art Program е проект насочен към хората на изкуството. Фотографи като Андреа Хуан и художници от цял свят биват приютявани за да видят и пресъздадат живота в Антарктида. От днес всички хора на изкуството от България могат да се чувстват поканени в този проект.

Глобалното затопляне е най-големият проблем на Антарктида, но с присъствието на човека на континента се появява и нова заплаха за живота там. Това е боклукът след пребиваването на хората. Учените не могат да си позволят да навредят на околната среда и за това след всяка експедиция получените отпадъци се откарват до специални депа в Буенос Айрес – Аржентина.

БЪЛГАРСКАТА ПЪТЕКА НА ЛЕДЕНИЯ КОНТИНЕНТ

България изследва Антарктида от 20 години. Всичко започва през 1987/88 г., когато за Южния полюс, заминават шестима изследователи, между които е проф. Христо Пимпирев. Те построяват няколко къщички на остров Ливингстън, като биват изпреварени от испанска експедиция с два месеца. Пътят на българските учени преминава през Аржентина. С времето тя става втора родина за много от тях. През астралното лято на 1993/94 г. започва сътрудничеството между България и Аржентина. Именно благодарение на Аржентина, както и на Бразилия и Испания, нашите учени успяват да построят първите две къщи от българската база. През 1997г. екипът се мести в нова сграда, а през 2005 година се появява и идеята за разширяване на българската база с две нови постройки. Интересен е фактът, че българските учени построяват в суровите условия постройките на базата на ръка, без никаква строителна техника.

Българската, Аржентинските и Бразилската база служат за изследване на глобалното затопляне. Последните данни показват, че то влияе не само за по-бързото топене на ледовете, а също е и причина за промяна в начина на живот на тамошния животински и растителен свят.

ИЗЛОЖБАТА

Фотографиите на Андреа Хуан показват, че Антарктика може да е мразовит континент, но е и място за топли срещи на целия свят. Не е трудно да се досети човек, че учените изследващи ледения континент се стремят да го опазят от вредната намеса на човека, но те го ползват освен за научни изследвания, както и за мирни срещи с далечни страни. Андреа Хуан сподели, че е имала предварителна подготовка преди заминаването си за Антарктида, но по-важното е, че хората там работят заедно, човек не е сам.

Антарктида оставя дълбока следа в сърцата на българските изследователи. Със всяка нова експедиция младите изследователи се увеличават. „Всеки, който може да е полезен за експедицията, било с това, че е монтьор, готвач, лекар, алпинист, може да участва” – споделя проф. Христо Пимпирев.

Атанас Анов