Проф. И. Христов участва в конкурса с номинация от катедрения съвет на катедра Квантова електроника на Физическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“. Основание за това са неговите високи и международно признати научни постижения в областта на кохерентната и нелинейна оптика и физиката на ултракъсите лазерни импулси.
Иван Христов завършва висше образование във Физически факултет (ФзФ) на Софийския университет (СУ) през 1980 г. Дипломира се със специализация в областта на физиката на твърдото тяло. През периода 1980г.–1983г. работи като физик-специалист-конструктор в Института по специална оптика, гр. София, а след това е докторант във ФзФ-СУ. Научната и образователна степен «доктор» (по онова време – кандидат на физическите науки) получава през 1987г., а научната степен Доктор на науките – през 2000г., и двете от ФзФ-СУ. През 1996г. е избран за доцент, а през 2003г. – за професор във ФзФ-СУ. От 1993г. до 2000г. е бил директор на Института по лазерна техника към Физически факултет. От 1991г. до 1993г. е пост-докторант на Фондация „Александър фон Хумболт“ за научни изследвания в Германия, в Макс-Планк Институт по квантова оптика (Гархинг-Мюнхен) - водещ център в световната наука в тази научно-изследователска област, което несъмнено има определяща роля в по-нататъшното му развитие като утвърден учен със световно признание. Следват няколко специализации като гост-изследовател в научни центрове в САЩ – във Вашингтон, Мичиган и в Колорадо, където работи с водещи американски групи в областта на лазерната физика и оптика.
Проф. Иван Христов е високопродуктивен учен, работещ в областта на няколко взаимно свързани съвременни научни и научно-приложни области на модерната физика: квантова електроника и лазерни технологии, лазерна физика при свръхсилни полета, физична (вълнова) оптика, нелинейна и кохерентна оптика, квантова оптика и фотоника, кохерентни взаимодействия на лазерното лъчение с материята. Това е комплексна област – изключително актуална в момента и иновативна, много бързо развиваща се, с важно фундаментално и приложно значение и в процес на интензивно развитие в последните години, с необозрими перспективи за практическо приложение на получените резултати в редица области от приложната физика, наука и технология, като, но не само: лазерни технологии, енергетика, биомедицината, оптични комуникации, оптично-индуцирано модифициране на микро- и нано-обекти, квантова информатика, оптична криптография, високоточна метрология и др.
Общият брой на научните публикации на проф. Иван Христов, в рецензирани и реферирани специализирани научни издания, както и доклади на конференции, отпечатани в пълен текст в тематични сборници, от 1983г. до днес, е 153 – индексирани в световните наукометрични информационни системи. Съответните наукометрични данни са впечатляващи. В представения от него списък на научни публикации за конкурса, 92 от тези статии имат много висок общ импакт фактор – над 370, а останалите са с висок импакт ранг. Статиите във водещите специализирани чуждестранни списания с най-висок импакт фактор в съответната научно-изследователска област, са разпределени както следва: 12 бр. в Optics Letters, 11 бр. в Optics Communications, 9 бр. в Applied Physics B, по 6 бр. в Physical Review Letters, Physical Review A, Optical & Quantum Electronics; Journal of Chemical Physics; по 4 бр. в IEEE Journal of Quantum Electronics; Optics Express; Journal of the Optical Society of America B; по 3 бр. в Science; Journal of Modern Optics; IEEE Journal of Selected Topics in Quantum Electronics; по 2 бр. в Nature и Physica Sripta и по 1 бр. в Optica Acta, Applied Physics Letters, Chemical Physics, New Journal of Physics, Annals of Physics и Journal of Atomic and Molecular Physics, както и 2 бр. в Proceedings of the National Academy of Sciences of the USA. Заради високия им престиж и импакт фактор, специално се открояват трите статии в Science, двете статии в Nature и шестте статии във Physical Review Letters – само те формиращи импакт фактор от около 210. А десетте научни статии, публикувани в Appl.Phys.B и J.Appl.Phys. са ясен и точен индикатор за приложния аспект, съдържащ се в работите на проф. Христов, и за приложимостта на резултатите от неговите научни изследвания.
Професор Христов е автор и на 3 глави/студии по покани в научната поредица Progress in Optics (1991г.), в книгата Femtosecond Optical Frequency Comb: Principle, Operation and Applications (2005г.) и в книгата Strong Field Laser Physics (2009г.) на реномираните международни издателства Elsevier, Kluwer и Springer.
Справка в база-данни SCOPUS показва за проф. Иван П. Христов (ID:7005799761) 143 реферирани научни публикации, над 4500 независими цитирания (след изключване на самоцитиранията от всички съавтори) и индекс на Хирш h = 30 (без самоцитирания). Това е един много висок резултат за съответната специфична научно-изследователска област. Според Google Scholar (система, която търси и включва допълни източници, като книги, дисертции, издадени патенти, и др.), цитатите достигат до още по-впечатляващия брой 7551, и h = 38.
Основната научна дейност на проф. Христов, в която са главните му научни и научно-приложни приноси, е в областта на физиката на вълновите процеси – физична и нелинейна оптика, оптика на ултракъси лазерни импулси (фемтосекундни и атосекундни) със свръх-висока мощност (теравати-TW и петавати-PW) и интензитет, известна като ‘екстремна нелинейна оптика’.
Показателен за националното и международното признание на научните постижения на проф. Христов е фактът, че той е бил национален координатор (заедно с покойния чл.-кор. проф. дфн Соломон Салтиел) на участието на България в международния проект Extreme Light Infrastructure (ELI), финансиран по 7-ма Рамкова програма на Европейския съюз, на предпроектна фаза (ELI-PP). В пилотния проект „ELI-PP” бяха включени 13 държави, 15 университета и института и 12 научни фондове и министерства, общо 27 партньори от Европейския съюз. България, с участието на СУ „Св. Климент Охридски” и на Фонд „Научни изследвания” към МОН, стана съосновател на ELI.
Проф. Христов бе идеологът и ръководителят на проекта „Съвременна лаборатория по фемтосекундна фотоника”, финансиран от Националния фонд „Научни изследвания”, по който във ФзФ-СУ бе сложено началото на изграждането на първата (и единствена работеща понастоящем) в България Лаборатория по фемтосекундна фотоника с мощна фемтосекундна лазерна система. Тази лаборатория, освен че е уникална и водеща на Балканите, притежава оборудване и тематика на изследвания, които се конкурират с най-напредничавите в Европа и света в областта на лазерната физика. В момента проф. Христов е координатор за Софийския университет в проекта „ELI-ERIC-BG”, който през м. 11, 2020г. предстои да бъде включен в обновената Национална пътна карта на научните инфраструктури.
Неоспорим факт е, че посочените приноси на проф. Иван Христов към световната наука са допринесли за нарастването на международния престиж на българската наука. Напълно закономерно, това важи и за издигане на нивото на научните изследвания в България, утвърждавайки позициите на Софийския университет „Св. Климент Охридски” като водеща образователна и научна институция в страната. В частност, постиженията на проф. Христов благоприятстват и силно стимулират развитието на научното звено, в което работи – Физически факултет и катедра Квантова електроника, както и на Лабораторията по фемтосекундна фотоника на ФзФ-СУ.
Честита награда, професор Христов!