Квалификационна характеристика
Срок на обучение: 3 семестъра за специалисти
Срок на обучение: 3 семестъра за неспециалисти
Форма на обучение: редовна / задочна
Прием: държавна субсидия; обучение срещу заплащане
Магистърската програма „Възраждане и памет” предлага на студентите обучение върху механизмите, средствата и начините, по които се е изграждала съвременната ни представа за Българското възраждане от XVIII и XIX в. Към възрожденската епоха, основополагаща за националната ни история и проучвана повече от столетие, са предложени нови подходи, с оглед на по-широкото понятие за паметта. Акцентът е върху практическото усвояване на професионалната работа с домашното и чуждото ръкописно и печатно наследство от епохата; върху градежа на микро и макровъзрожденското минало. Програмата включва подготовка върху музейната практика и комуникация и върху изготвянето и реализацията на проекти за опазване на културното наследство. Специално внимание се отделя на обучението за визуално компютърното представяне на епохата, което в бъдеще ще има решаваща роля за младите поколения.
Завършилите магистърската програма могат да намерят работа като експерти в областта на музейното дело (обществено и частно), в различни звена на държавните и частни архиви, в органите на държавната власт, неправителствените организации, туризма, като учители в средното образование, могат да продължат научно-образователната си квалификация в различните форми на докторантура, да се реализират с научно-преподавателска работа във ВУЗ и системата на БАН, да участват в разработването на различни проекти в България и чужбина за проучване и дигитализация на българското културно-историческо наследство и памет.
Учебният план на магистърската програма “Възраждане и памет” е съобразен с Наредбата за държавните изисквания за придобиване на висше образование на образователно-квалификационните степени “бакалавър”, “магистър” и “специалист”, публикувана в ДВ, бр. 76/06.08.2002 г., и Наредба № 21 от 30.ІХ.2004 г. на МОН за прилагане на система за натрупване и трансфер на кредити към висшите училища.
1. Обучение в рамките на три семестъра на бакалаври, които са завършили специалностите история, археология, етнология, архивистика, история и география.
2. Обучение в рамките на пет семестъра на бакалаври от други специалности (филология, балканистика, изкуствознание, право, международни отношения, философия, психология, политология, социология, културология, журналистика, педагогика и др.).
3. Задължителни учебни дисциплини – 8 броя (435 часа)
4. Избираеми дисциплини – 5 броя – 20 кредити
Магистрите имат право да избират и от други магистърски програми в рамките на Историческия факултет, независимо от това дали дисциплините са задължителни или избираеми за съответната друга програма.
Учебна практика – 60 ч., ІІІ семестър
Преддипломен магистърски практикум - 30 часа.
Проверката на знанията се осъществява посредством писмени семестриални и изпитни тези, защитата на които обикновено преминава в семинарни дискусии.
Придобиването на образователно-квалификационната степен “Магистър” става след успешна защита на магистърска теза (дипломна работа) пред държавна комисия, съставена от хабилитирани университетски преподаватели. До защита се допускат магистри, които успешно са положили изпитите, заложени в учебния план.
За подготовката на магистърската теза е предвиден третият семестър, а за бакалаври, които не са завършили специалностите в Историческия факултет, е предвиден петият семестър.
Задължителни дисциплини
1) Българският 19 век: памет и личности – доц. д-р Пламен Митев
2) Историографска памет за Българското възраждане - доц. д-р Тодор Попнеделев
3) Памет, пол и културна идентичност в българския 19 век - доц. д-р Красимира Даскалова
4) Болести и здраве в българската възрожденска практика – доц. д-р Надя Манолова
5) Руската памет за българите и България 19-20 век – доц. д-р Дарина Григорова
6) Визуализация на Българското възраждане в българскта историческа памет – доц. д-р Пламен Митев, гл. ас. Димитър Григоров и ас. Андрей Лунин
7) Технологии и меркантилизъм - доц. д-р Пламен Митев
Преддипломен магистърски практикум – 30 ч. упр., ІІІ сем.
Дипломна работа – ІІІ сем.
Избираеми дисциплини
1) Светите места на възрожденската памет - доц. д-р Надя Манолова
2) Европейската цивилизация през 19 век: огледало на възрожденския българин – гл. ас. д-р Борис Стоянов
3) Подготовка и реализация на проекти в областта на културното наследство – д-р Жулиета Величкова Борина
4) Мениджмънт, маркетинг, реклама в музейната практика – Румян Ганчев
5) Музейна комуникация. Музеят и образованието – д-р Екатерина Цекова
6) Избираемо ателие за приписки и микроистория – доц. д-р Надя Манолова
Общо: 675 часа
В блок „Избираеми дисциплини” магистрите имат право да избират, освен от посочените в програмата, и от други магистърски програми в ИФ, като съблюдават кредитите от тяхната магистърска програма, а не от програмата, от която са избрали дисциплина.