Динамичните промени в живота на нашето общество и особеностите, предизвикани от членството ни в ЕС са сериозно предизвикателство към научната и преподавателска дейност на Богословския факултет. Те рефлектират и върху предложенията за въвеждането на Религия в СОУ като редовен общообразователен предмет.
В конкретната обстановка обучението по религия(ОР) не бива да се легитимира единствено от традиционната за страната ни вероизповедна форма, нито от светския характер на училищното образование. Имайки предвид историческата роля на БПЦ и влиянието й върху културния просперитет на българския народ през вековете, ОР на подрастващото поколение би следвало да е съобразено с националната традиция и да хвърля светлина върху конкретните особености, лежащи в основата на българската култура.
От друга страна, културното и религиозното образование са предпоставки за осъзнатото общуване със собствената културна традиция и за срещата с различното. Само когато образованието и възпитанието включват културното и религиозното измерение, може да се създаде предпоставка за това, хората с различни религиозни възгледи и различна културна идентичност да се научат да живеят заедно.
Предложената тук програма е съобразена именно с тези особености и предлага задълбочено запознаване със съществените богословски и религиозно-педагогически въпроси, т.е. за онези съществени компоненти, които определят обучението по религия – ученикът, учителят, съдържанието, интерактивните средства.
Основните богословски знания, получени в тази програма ще бъдат базис на учителя по религия за правилната интерпретация на християнската вяра и учение както в отделни истини, така и в цялостен контекст. Тези знания ще помогнат да обяснява житейските отношения през призмата на християнската вяра и нравственост, и да дава на обучението по религия научно-богословска ориентация.
Знанията от психологическите и педагогически дисциплини ще помогнат на учителя по религия по-добре да опознае учениците, техния процес на развитие, динамичните групови взаимоотношения в класа. По този начин ще може да им предложи, в зависимост от възможностите за избор, адекватно учебно съдържание. Защото само онзи учител, който знае повече за психичното развитие на учениците, за техните специфични възрастови белези, за вътрешната нагласа на младите хора към религиозните въпроси, за тяхната църковност, за отношението им към вярата, за духовния и емоционално-културен климат в класа, може да разчита на успех в работата си. Това предполага откритост и възможност за адекватно възприемане на житейския свят на учениците и компетентно познаване на материята.
Студентите-неспециалисти започват с подготвителен модул в рамките на два семестъра (360 ч. – 60 кредита) задочно обучение. В него са заложени 6 задължителни дисциплини, които приключват със семестриален изпит, и минимум 2 от 13 избираеми дисциплини, които завършват с текуща оценка. Програмата завършва задължително със защита на дипломна работа. След успешното приключване на подготвителния модул обучението продължава в профилиращия модул, който е в рамките на два семестъра (310 ч. – 46,5 кредита). В него се включват и приетите студенти-богослови (с дипломи за висше образование по теология и придобита педагогическа правоспособност. В този модул са заложени 6 задължителни дисциплини, които приключват със семестриален изпит, и минимум 6 от 13 избираеми дисциплини, които завършват с текуща оценка. Програмата завършва задължително със защита на дипломна работа.