Срок на обучение: 3 семестъра (за бакалаври от професионални направления Биологически науки, Биотехнологии, Педагогика на обучението по: Биология и химия и География и биология, Аграрни науки – Растениевъдство, Растителна защита, Горско стопанство)
Форма на обучение: редовна (държавна поръчка и платено обучение)
Ръководител: доц. д-р Юлиана Марковска
тел.: 8167 265
e-mаil: pmmaster2001@yahoo.com
Секретар: гл.ас. д-р Ганка Чанева
тeл: 8167 272
e-mail: gchaneva@abv.bg
За формиране на състезателния бал се взема оценката по:
1. Физиология на растенията.
Магистърската програма по Физиология на растенията е предназначена за кандидати, завършили успешно бакалавърски курс по Физиология на растенията и бакалавърски курс по Биохимия. Дипломираните магистри придобиват знания и практически умения за прилагане на класическите и нови технологии в областта на фитофизиологията; за оформяне и изпълнение на научни проекти в направленията фотосинтеза, хормонален баланс, водообмен, минерално хранене, стрес и адаптация на растенията и др. Студентите, завършили магистърската програма по Физиология на растенията, придобиват знания за работа с основните методики, използвани в молекулярната биология и биохимичната практика.
Студентите, получили образователно-квалификационна степен магистър по Физиология на растенията, могат да продължат обучението си в научно-образователна степен “доктор” по специалностите на Биологическия факултет или да се реализират професионално като преподаватели, експерти или специалисти в различни научно-изследователски институти, висши учебни заведения и производствената сфера (фирми и организации, които имат отношение към експлоатацията на растителни ресурси, растителните биотехнологии, фармацията, екофизиологията и др.).
Теми за събеседване
за магистърска програма по Физиология на растенията
1. Особености на растителната клетка като осмотична система. Приемане на вода от растителната клетка;
2. Биологични мембрани. Структура. Мембранни липиди и мембрани белтъци – подвижност. Липид-белтъчни взаимодействия;
3. Мембранен транспорт. Класификация. Йонни канали, подвижни преносители, каналообразуващи агенти;
4. Активен транспорт през мембраните. Йонни помпи. Протонен транспорт;
5. Гликолитичен обменен път. Цикъл на Кребс;
6. Глиоксалатен цикъл и пентозофосфатен път;
7. Фотосинтеза – същност, значение. Пластиди – пластидни пигменти;
8. Светлинна фаза на фотосинтезата. Енергетика на фотосинтетичния процес. Миграция и преразпределение на енергията на възбуждане в пигментния апарат;
9. Първа и втора фотосистема. Комплекси от електронни преносители;
10. Фотосинтетично фосфорилиране – циклично и нециклично. Фотоокисление на водата;
11. Формиране на електрохимичен градиент на протони в митохондриалните и фотосинтетични мембрани. АТФ-ситазен комплекс;
12. Метаболизъм на СО2 при фотосинтезата. С3 път /цикъл на Калвин/. С4 – път;
13. САМ – тип фотосинтеза. Фотодишане;
14. Регулация на фотосинтезата. Зависимост от вътрешни и екологични фактори;
15. Значение на азота за развитието на растенията. Усвояване на азота от неорганични азотни съединения;
16. Фиксация на молекулярния азот – химична и биологична. Азотфиксиращи микроорганизми. Молекулярен механизъм на азотфиксацията;
17. Хормонална регулация при растенията. Фитохормони – същност. Ауксини – строеж, механизъм на действие, физиологична роля;
18. Хормонална регулация при растенията. Гиберелини и цитокинини – строеж, механизъм на действие, физиологична роля;
19. Хормонална регулация при растенията. Етилен и абсцисиева киселина. Фитохром и фитоморфогенеза;
20. Дразнимост и движения при растенията. Видове движения.