Срок на обучение: 3 семестъра (за бакалаври от професионални направления Биологически науки, Биотехнологии, Педагогика на обучението по Биология и химия и География и биология)
Форма на обучение: редовна (държавна поръчка и платено обучение)
Ръководител: доц. д-р Мариела Оджакова
Секретар: Мариана Модерва
тел.: 8167 391
е-mаil: modjakova@biofac.uni-sofia.bg
За формиране на състезателния бал се взема оценката по:
1. Биохимия, или Молекулярна биология, или Биохимия и молекулярна биология
Завършилите успешно магистърската програма по Биохимия придобиват задълбочена биохимична и молекулярно-биологична подготовка, за която свидетелства досегашната им реализация както у нас, така и в чужбина. Магистърската програма съответства напълно на световните тенденции за преподаване на съвременната биохимия, отразява както дългогодишния опит на катедрата, така и опита на водещи световни университети. Дипломираните кадри могат да се реализират професионално у нас и в чужбина, както в научно-изследователски звена, така и в производствени лаборатории, фирми, производители на биохимични препарати, в лаборатории по криминалистика, могат да упражняват преподавателска дейност в средни училища и колежи (при допълнително взети модули) и навсякъде, където се изисква биохимична и молекулярно-биологична подготовка.
Теми за събеседване
за магистърска програма по Биохимия
1. Белтъци. Градивни единици. Строеж на полипептидните вериги. Пептидна връзка. Нива на структурна организация на белтъците. Структурни мотиви в белтъците. Доменна организация и значение. Междумолекулно разпознаване. Мотиви, осигуряващи междумолекулното разпознаване;
2. Каталитични свойства на белтъците. Ензими. Коензими. Механизъм на ензимното действие;
3. Ензимна кинетика. Регулиране на ензимната активност. Алостерично повлияване. Ковалентни модификации;
4. Биологични мембрани. Структура. Мембранни липиди и мембранни белтъци. Фазови преходи в липидите. Подвижност на липиди и белтъци в биомембраните. Липид-белтъчни взаимодействия. Мембранен транспорт. Класификация. Йонни канали, подвижни преносители, каналообразуващи агенти. Активен транспорт. К+Na+ помпа. Протонен транспорт;
5. Метаболизъм на въглехидратите. Разграждане на поли- и олигозахариди. Гликолитичен обменен път. Цикъл на Кребс. Хетеротрофна биосинтеза на въглехидрати. Фермантации;
6. Метаболизъм на липидите. Метаболизъм на триацилглицероли и фосфолипиди. Разграждане на мастните киселини – в окисление. Биосинтез на мастни киселини. Метаболизъм на холестерола;
7. Регулация на въглехидратния и липидния метаболизъм в клетката. Хормонален контрол;
8. Структура на ДНК. Организация на еукариотния геном;
9. Биосинтеза на ДНК (репликация) – обща характеристика. Белтъчен апарат на репликацията. Молекулни механизми на репликацията;
10. Увреждане и поправка на ДНК. Възникване на увреждания. Мутации. Механизми за поправка на ДНК;
11. Преструктуриране на генома. Подвижни генетични елементи;
12. Репликация на геномна РНК. Обратна транскрипция;
13. Структура на РНК. Видове РНК-и. Биосинтеза на РНК (транскрипция). Механизъм на транскрипцията. Ензими, участващи в процеса. Следсинтетични промени;
14. Регулация на транскрипцията при про- и еукариоти;
15. Генетичен код – особености. Биосинтеза на белтъците (транслация). Етапи. Белтъчни фактори. Особености при про- и еукариоти. Рибозоми. Функционално-важни участъци. Регулация на транслацията;
16. Посттранслационни промени. Гликозилиране, ковалентни модификации. Сортиране, пренос и насочване на белтъците;
17. Междуклетъчна сигнализация. Хормони и рецептори. Видове екстрацелуларни сигнали. Тирозинкинази, МАР- кинази, вторични посредници на сигнала. Взаимодействие и регулация на сигналните пътища;
18. Клетъчна адхезия. Взаимодействия клетка – клетка и клетка – матрикс. Клетъчно-адхезивни белтъци;
19. Имунен отговор. Механизми на неспецифичния имунен отговор;
20. Специфичен имунен отговор. Гени на имуноглобулините. Пренареждане на гените. Биосинтеза на имуноглобулините. Т-клетъчен антиген – разпознаващ рецептор;
21. Клетъчен цикъл. Регулация на еукариотния клетъчен цикъл. Програмирана клетъчна смърт;
22. Онкогени. Механизми на канцерогенезата. Роля на ДНК – поправката при канцерогенезата. Прото-онкогени, тумор-супресорни гени. Промени в клетъчния цикъл. Кенцерогенеза и имунен отговор;
23. Методични подходи за изолиране и пречистване на белтъци (хроматографски, електрофоретични, хидродинамични и др.). Методи за експериментално определяне на седиментационна константа и молекулна маса на биополимери;
24. Рекомбинантни ДНК-и. Ензими, използвани за получаването им. Молекулно клониране. Вектори. Геномни, хромозомни и кДНК- библиотеки. Методи за секвениране на ДНК. Примери за приложение;
25. Взаимодействие антиген-антитяло. Приложение на реакцията антиген-антитяло в молекулярната биология. Хибридоми.