Срок на обучение: 3 семестъра (за бакалаври от професионални Направления: Биотехнологии, Биологически науки, Педагогика на обучението по: Биология и химия и География и биология; Аграрни науки
Форма на обучение: редовна (държавна поръчка и платено обучение)
Ръководител: проф. д-р Венета Капчина
Секретар: ст. ас. Детелина Петрова
тел.: 8167 249; 8167 272
е-mail: veneta@biofac.uni-sofia.bg; detelina@biofac.uni-sofia.bg
За формиране на състезателния бал се взема оценката по:
1. Физиология на растенията.
Магистърската програма по Растителни биотехнологии предлага на своите студенти задълбочена подготовка и обширни познания в по-широки аспекти на биотехнологията, акцентирайки върху приложението на съвременните научни и технологични аспекти от сферата на работа с растителни обекти и продукти, синтезирани от тях. Подготовката на студентите е под формата на лекции и практически занятия, които имат еднаква тежест. Завършилите магистри могат да се реализират професионално в научно- изследователски звена и висши училища, в производствени лаборатории, фирми и други организации, които имат отношение към експлоатацията на растителни ресурси, също така в селскостопански поделения от различен тип.
Магистърската програма по Растителни биотехнологии има за цел да разшири и задълбочи знанията и уменията на студентите, придобити в бакалавърската степен със съвременните научни и технологични аспекти от сферата на работа с растителни обекти и продукти, синтезирани от тях. Завършилите магистри могат да се реализират професионално в научно-изследователски институти и индустриални мощности, както и във фирми и други организации, които имат отношение към експлоатацията на растителни ресурси.
Теми за събеседване
за магистърска програма по Растителни биотехнологии
1. Особености на растителната клетка като осмотична система. Приемане на вода от растителната клетка;
2. Биологични мембрани. Структура. Мембранни липиди и мембрани белтъци – подвижност. Липид-белтъчни взаимодействия;
3. Мембранен транспорт. Класификация. Йонни канали, подвижни преносители, каналообразуващи агенти;
4. Активен транспорт през мембраните. Йонни помпи. Протонен транспорт;
5. Гликолитичен обменен път. Цикъл на Кребс;
6. Глиоксалатен цикъл и пентозофосфатен път;
7. Фотосинтеза – същност, значение. Пластиди – пластидни пигменти;
8. Светлинна фаза на фотосинтезата. Енергетика на фотосинтетичния процес. Миграция и преразпределение на енергията на възбуждане в пигментния апарат;
9. Първа и втора фотосистема. Комплекси от електронни преносители;
10. Фотосинтетично фосфорилиране – циклично и нециклично. Фотоокисление на водата;
11. Формиране на електрохимичен градиент на протони в митохондриалните и фотосинтетични мембрани. АТФ-синтазен комплекс;
12. Метаболизъм на СО2 при фотосинтезата. С3 път /цикъл на Калвин/. С4 – път;
13. САМ – тип фотосинтеза. Фотодишане;
14. Регулация на фотосинтезата. Зависимост от вътрешни и екологични фактори;
15. Значение на азота за развитието на растенията. Усвояване на азота от неорганични азотни съединения;
16. Фиксация на молекулярния азот – химична и биологична. Азотфиксиращи микроорганизми. Молекулярен механизъм на азотфиксацията;
17. Хормонална регулация при растенията. Фитохормони – същност. Ауксини – строеж, механизъм на действие, физиологична роля;
18. Хормонална регулация при растенията. Гиберелини и цитокинини – строеж, механизъм на действие, физиологична роля;
19. Хормонална регулация при растенията. Етилен и абсцисиева киселина. Фитохром и фитоморфогенеза;
20. Дразнимост и движения при растенията. Видове движения;