Срок на обучение: 3 семестъра (за бакалаври от професионални направления Биотехнологии, Биологически науки, Педагогика на обучението по Биология и химия и География и биология)
Форма на обучение: редовна (държавна поръчка и платено обучение)
Ръководители:
проф. д-р Гинка Генова
доц. д-р Магдалена Чорбаджиева;
доц. д-р Евгени Ананиев;
Секретар: гл. ас. д-р Иванка Цачева
тел.: 8167 397
е-mаil: magd@biofac.uni-sofia.bg
За формиране на състезателния бал се взема оценката по:
1. Генетика.
Завършилите магистърската програма по Генно и клетъчно инженерство придобиват задълбочена молекулярно-биологична подготовка с приложна насоченост в генните и клетъчни манипулации при прокариотни и еукариотни (животински и растителни) клетки, включително и имунобиотехнологиите, за което свидетелства досегашната им реализация както у нас, така и в чужбина. Дипломираните кадри могат да се реализират професионално в производствени лаборатории, фирми, производители на биотехнологични препарати, научно- изследователски звена с биотехнологична насоченост.
Теми за събеседване
за магистърска програма по Генно и клетъчно инженерство
1. Белтъци. Градивни единици. Строеж на полипептидните вериги. Пептидна връзка. Нива на структурна организация на белтъците.
2. Структурни мотиви в белтъците. Доменна организация и значение. Белтъци със специфични функции – връзка между структура и функция (колагени, кератини, антитела, хемоглобин и др.).
3. Каталитични свойства на белтъците. Ензими. Коензими. Механизъм на ензимното действие. Регулиране на ензимната активност. Алостерично повлияване. Ковалентни модификации.
4. Метаболизъм на въглехидратите. Разграждане на поли- и олиго-захариди. Гликолитичен обменен път. Цикъл на Кребс. Хетеротрофна биосинтеза на въглехидрати.
5. Електрон-транспортни вериги. Механизми на енергетично спрягане. Формиране на електрохимичен градиент на протони в митохондриални и фотосинтетични мембрани. АТФ-синтетазен комплекс.
6. Метаболизъм на липидите. Метаболизъм на триглицероли и фосфолипиди. Разграждане на мастните киселини – в-окисление. Биосинтез на мастни киселини. Метаболизъм на холестерола.
7. ДНК. Структура. Организация на про- и еукариотния геном.
8. Хроматин структурна организация. Хромозоми структура и организация. Гени, съвременна представа за гена при про- и еукариотните представители.
9. Биосинтеза на ДНК (репликация) – обща характеристика. Белтъчен апарат на репликацията. Молекулен механизъм.
10. Увреждане и поправка на ДНК. Възникване на увреждания. Мутации. Механизми за поправка на ДНК.
11. Преструктуриране на генома. Подвижни генетични елементи. Транспозони.
12. Видове рекомбинация – обща и мястоспецифична. Генетичен контрол на рекомбинацията. Генетични доказателства за линейното разположение на гените в хромозомите. Кросинговер. Супергени.
13. Структура на РНК. Видове РНК-и. Биосинтеза на РНК (транскрипция). Механизъм на транскрипцията. Ензими, участващи в процеса. Следсинтетични промени.
14. Регулация на транскрипцията при прокариоти и еукариоти.
15. Фина генна структура. Алелизъм и критерии за алелизъм. Стъпаловиден псевдоалелизъм, тестове за алелизъм. Рекомбинационен анализ. Съвременна представа за гена. Цистрон, мутон, рекон, алел.
16. Генетичен код – особености. Биосинтеза на белтъците (транслация). Етапи. Белтъчни фактори. Особености при про- и еукариоти. Рибозома. Функционално-важни участъци. Регулация на транслацията.
17. Посттранслационни промени. Гликозилиране, ковалентни модификации. Сортиране, пренос и насочване на белтъците.
18. Трансформация – молекулни механизми. Трансдукция – видове.
19. Рекомбинанатни ДНК-и. Ензими, използвани за получаването им. Молекулно клониране. Вектори.
20. Системи за клониране и маркиране. Геномни, хромозомни и к-ДНК-бибилиотеки. Методи за секвениране на ДНК. Примери за приложение. ГМО и съхраняване на биоразнообразието. Геномно клониране Геномни библиотеки. Приложение на генното клониране в съвременните биотехнологии.
21. Място специфична /насочена/ мутагенеза.
22. Приложение на генното клониране в съвременните биотехнологии.
23. Хибридизация на ДНК – общи принципи на молекулната хибридизация. Southern, Northern и in situ хибридизации, приложение.
24. Фотосинтеза – същност и значение. Пластиди – пластидни пигменти. Светлинна фаза на фотосинтезата. Енергетика на фотосинтетичния процес. Миграция и преразпределение на енергията на възбуждане в пигментния апарат. Фотосинтетични реакционни центрове. Първа и втора фотосистеми. Комплекси от електронни преносители. Фотосинтетично фотофосфорилиране. Циклично и нециклично. Фотоокисление на водата.
25. Методи за култивиране на микроорганизми. Периодичен метод, периодично култивиране с подхранване (feed-batch culture) и отливно-доливен метод (repeated feed-batch culture).
26. Растителни клетъчни култури. Условия на култивиране. Получаване на биологично активни вещества от тях. Имобилизиране на растителни клетки.
27. Животински клетъчни и тъканни култури. Култивиране – проблеми и перспективи.