Срок на обучение: 3 семестъра (за бакалаври от професионални направления Биологически науки, Биотехнологии, Педагогика на обучението по:Биология и химия и География и биология, Аграрни науки)
Форма на обучение: редовна (държавна поръчка и платено обучение)
Ръководител: доц. д-р Димитрина Колева
Секретар: Мирослава Стефанова
тел.: 8167 246
е-mail:koleva_phd@abv.bg
За формиране на състезателния бал се взема оценката по:
1. Анатомия и морфология на растенията или Ботаника I част.
Целта на обучението в магистърската програма по Структурна ботаника е усвояване на нови знания за структурата на растителните организми на всички нива на организация (субклетъчно, клетъчно, тъканно и органно) в онто- и филогенетичен аспект с акцент върху взаимовръзката между структурно-функционалните особености и условията на средата.
Професионалната си реализация магистрите по Структурна ботаника ще намерят в образователни, научни и експериментални институции, в чиято дейност са включени структурни изследвания върху растения с фундаментален, експертен и приложен характер.
Теми за събеседване
за магистърска програма по Структурна ботаника
I. Ултраструктурни особености на растителната клетка:
1. Енергетични органели – структурна организация, функционална натовареност и специфика по отношение на хистолока лизацията, структурно-функционален контакт;
2. Ендомембранни компоненти на цитоплазмата и гранични мембрани на протопласта – структурни и морфолого-функционални особености в хистологичен аспект;
3. Специфични структури в протопласта на силно специализирани растителни клетки – структурна и функционална характеристика;
4. Непротоплазмените компоненти като продукт на метаболизма на клетките във връзка с хистологичната им специализация;
5. Клетъчна обвивка – формиране, микроструктура и развитие в процеса на клетъчната диференциация;
6. Структурна реакция на клетъчните компоненти в условия на стрес;
II. Корен:
1. Структурна организация, тъканна специализация и функционална характеристика на първично устроения корен;
2. Хистологична характеристика на ворично устроения корен;
III. Стъбло:
1. Структурно-функционална характеристика и хистологични особености на първично устроеното стъбло при едно- и двусемеделни растения. Еволюция на проводящата система –стеларна теория;
2. Връзка между проводящите тъкани на стъблото с корена и листата;
3. Хистологични особености на вторично устроеното стъбло;
4. Формиране на първични и вторични тъкани в стъблото и използване на свойството тотипотентност при култивиране in vitro;
IV. Лист:
1. Структурна организация и хистологична характеристика на листа като орган на фотосинтезата /фотосинтетичен апарат/;
2. Морфолого-анатомично разнообразие на листата при различни групи растения;
3. Фотосинтеза – същност и значение. Светлинна фаза на фотосинтезата, първа и втора фотосистема, зависимост от екологичните фактори – температура, светлина, кислород, въглероден диоксид, минерално хранене;
V. Цветът като генеративен орган при покритосеменните, осъществяващ безполово и полово размножаване:
1. Морфолого-анатомични особености на частите на цвета;
2. Микро-, макроспорогенеза и развитие на гаметофитите – онтогенетична характеристика и тенденции във филогенезата;
3. Основни моменти при опрашване, оплождане и формиране на зародиша;
4. Филогенетично сравнение на размножителните процеси при голосеменни и покритосеменни;
VI. Семе и плод:
1. Морфолого-анатомична характеристика на семената;
2. Еволюционна класификация на плодовете.