Срок на обучение: 3 семестъра (за бакалаври от професионални направления Биологически науки, Педагогика на обучението по: биология и химия и география и биология)
Форма на обучение: редовна ( държавна поръчка и платено обучение) и задочна (платено обучение)
Ръководител: проф. дбн Спасимир Тонков
Секретар: гл.ас. д-р Анели Неделчева
тел.: 8167 314
е-mail:tonkov@biofac.uni-sofia.bg
За формиране на състезателния бал се взема оценката по:
1. Систематика на висши растения (Ботаника II).
Магистърската програма по Ботаника (Висши растения) – редовно и задочно обучение е предназначена за завършили студенти с образователно-квалификационна степен “бакалавър” от професионални направления Биологически науки, Биотехнологии, Педагогика на обучението по Биология и химия и География и биология. Тя се изпълнява по учебен план и програми съгласно единни изисквания и обща учебна документация, одобрени от Факултетния съвет на Биологическия факултет и утвърдени от Академическия съвет на СУ “Св. Климент Охридски”. Магистърската програма по Ботаника (Висши растения) съществува от 2002 г.
Учебният план предлага оптимален общ хорариум от 780–705 часа, задължителни дисциплини (8 на брой с общ хорариум 615 часа), избираеми дисциплини (10 на брой) и една учебно-изследователска практика с хорариум от 24 часа.
Обучението в магистърската програма предоставя задълбочена подготовка в областта на таксономичното и флористично богатство на висшите растения; изменчивост, филогения, еволюция и видообразуване; биоразнообразие; фитогеографско разпределение; състав структура и произход на българската висша флора и растителност; съхраняване и опазване на генфонда от редки и застрашени видове. Част от обучението е свързано с биологичното разнообразие и ресурси от лечебни растения и тяхното приложение в народната и съвременната медицина; лечебни растения и получаваните от тях дроги (субстанции) – добиване, анализ и приложение; биологичноактивни вещества – биогенеза, локализация, характеристика и терапевтично действие; технологични аспекти на интродукцията и култивирането на лечебните растения. Студентите се запознават също с особеностите на фосилните и рецентни поленови зърна и спори и тяхното приложение в поленовия анализ, археопалинологията, мелитопалинологията, аеробиологията, таксономията. Магистърската програма дава възможност за получаване на познания в областта на основните типове in vitro култури, медоносните растения, етноботаниката, ботаническите колекции, методите за оценка въздействието на околната среда и др.
Завършилите магистърска програма по Ботаника (Висши растения) притежават необходимите познания, които им позволяват да работят по научно-изследователски и приложни проекти в областта на ботаниката у нас и в чужбина, а така също да участват и в преподаването на различни дисциплини в областта на ботаниката.
Потребители на специалистите завършили магистратурата по Ботаника (Висши растения) са научно-изследователски звена; контролни органи към различни ведомства занимаващи се с проблемите на опазване на флористичното разнообразие, растителното богатство и фитомониторинг; природозащитни организации; паркове, резервати, ботанически градини, природонаучни музеи, хербариуми; алергологични лаборатории, лаборатории за анализ на мед и пчелни продукти, билко-заготвителни складове, билкопроизводства, организации и производства свързани с култивиране на лечебни и декоративни растения и др.
Теми за събеседване
за магистърска програмапо Ботаника (висши растения)
1. Основни принципи в систематиката на висшите растения. Таксономия и еволюция;
2. Обща характеристика и специфични особености на мъховите растения. Цикъл на развитие, класификация, филогения;
3. Обща характеристика и специфични особености на групата отдели папратовидни растения. Цикъл на развитие, класификация, филогения;
4. Обща характеристика на семенните растения. Класификация, филогенетични връзки, еволюция, стопанско значение;
5. Обща характеристика на иглолистните голосеменни растения. Класификация, филогенетични връзки, еволюция, стопанско значение;
6. Обща характеристика на цикадовите голосеменни растения. Класификация, филогенетични връзки, еволюция, стопанско значение;
7. Преглед на произхода, еволюцията и класификацията на покритосеменните растения;
8. Абиотични и биотични фактори за разпределението на висшите растения по земното кълбо. Учение за ареалите;
9. Общи сведения за космополити, ендемити и реликти;
10. Същност и основни принципи на фитогеографското райониране на земята;
11. Растителни зони на земята;
12. История на флората и растителността през терциер и кватернер;
13. Общи сведения за лечебните растения. Лекарствени средства от растителен произход. Фитотерапия и фармакогнозия;
14. Опазване и устойчиво използване на лечебните растения. Значение на защитените територии, ботанически градини и генбанки за съхранение на биологичното разнообразие от лечебни растения;