Sofia University St. Kl. Ohridski

Ръководител: проф. д-р Василий Голцев

тел: 02 8167 370
e-mail: goltsev@biofac.uni-sofia.bg

Първият лекционен курс по Биофизика за студентите биолози е разработен в началото на 60-те години от гл. ас. Симо Тодоров. През 1963 година в рамките на Катедрата по физиология на животните и човека се открива научна Лаборатория по биофизика.

Освен научни изследвания в няколко направления, между които могат да се посочат биофизика на клетката, магнитобиология и биохемилуминесценция, лабораторията осъществява обучението на студентите по биофизика и дава възможност за разработване на дипломни работи. През 1972 г. Лабораторията се оформя като самостоятелно звено – Катедра по биофизика и радиобиология.

Още със създаването си Катедрата по биофизика и радиобиология се включва в обучението на студентите от всички специалности в Биологическия факултет. Тя е ръководена последователно от доц. Симо Тодоров (1972 – 1988 ), доц. Марко Марков (1988 – 1990) и от проф. д-р Василий Гольцев (от 1990).

Научните изследвания през последните 25 години бяха обединени под обща тематика – изследване влиянието на различни физични и химични фактори върху биологичните мембрани. Пионерните за България изследвания на действието на постоянни магнитни полета върху био-логичните системи са проведени през 70-те години от доц. С. Тодоров и доц. М. Марков. Тогава те бяха посрещнати много скептично от българската научна общественост, а сега въздействията със слаби не-йонизиращи полета успешно се използват дори в медицинската практика. Възпитаникът на Лайпцигския университет доц. М. Рачева слага началото на изследванията в Катедрата на пасивните електрични свойства на клетките – биоимпеданс, повърхностни електрични заряди, намиращи важно приложение в трансфузионната хематология за окачествяване на донорната кръв. Изследванията на доц. М. Рачева на свързването на биологично активни съединения, такива като фитохемаглутинини и мелитин, с биологични мембрани с различен произход успешно се продължават от доц. Виржиния Долчинкова.

Радиобиологичните изследвания в Катедрата, оглавявани от д-р Г. Маринополски, а в последствие – от доц. д-р Б. Галуцов, се провеждат в тясно сътрудничество с различни радиобиологични звена от страната, и най-вече – с НЦРРЗ. В тях активно се включват гл. ас. Стамен Иванов, гл. ас. Мария Балджийска, гл. ас. Маргарита Кузманова. Разработен е комплексен тест за експресна оценка на лъчевото поражение на клетъчно, субклетъчно и мембранно ниво. Тестирани са множество естествени и синтетични съединения с протекторно действие. Показан е и защитният ефект на предварителното облъчване с нейонизираща радиация в милиметровия диапазон срещу увреждане от йонизираща радиация.

От 1989 г. гл. ас. Мария Балджийска провежда изследвания за модифициране на радиочувствителността на клетъчно и организмово ниво. Направена е оценка на индивидуалната радиочувствителност при подлежащи на лъчетерапия болни с оглед оптимизиране схемите на лечение и при прогнозиране поносимостта на работещи-те с йонизиращи лъчения към лъчевото натоварване. Проведени са предклинични радиофармакохимични проучвания за разпределението на 99mTc-липозомни ком-плекси (като диагностично средство) в опитни животни. Разработките са съвместни с НИРРЗ и Изотопна лаборатория към Медицинския университет – София.

Изследванията върху действието на импулсни електрични полета върху клетъчната трансформация и въвеждането на вещества в дрожди започва в 1992 г. с първите разработки на доц. В. Ганева и доц. Б. Галуцов. В резултат на дълго-годишно сътрудничество с проф. Ж. Тесие от CNRS – Тулуза (Франция) е разработен и патентован нов проточен метод за електроиндуциран добив на белтъци от дрожди.

От 1972 г. доц. Андрей Атанасов провежда изследвания на конформацията на протеиновата компонента, както и липид-протеиновите взаимодействия в различни типове биологични мембрани в норма и при действие на различни биологично активни вещества – серотонин, хистамин, допамин, протамин, спермин и спермидин. Получените резултати имат важно значение в изучаването на физиологията на организма.